В предния си постинг публикувах плакат на движението "Окупирай България". То е нашинския римейк на широко рекламираното палатково мероприятие "Окупирай Уолстрийт" - уж находчиво разкодирано от местните разбирачи като предсказание за края на капитализма. Вярно, че е много левичарско, но ми допадна с внушението, съзвучно на народните пословици - "народ виновен няма" и, "че рибата се вмирисва откъм главата".
В коментарите ми бе подсказано, че кръстосвам два несъвместими сценария в трети, без те взаимно да се изключват и, че всъщност реалният избор е някъде все между лошия асортимент или електорален мат'риал.
Други прозорливо пък ме обвиняваха, че викам високо: "всички са виновати и до един маскари".
По-находчиви ме обявиха за последния партизанин и в грехът, че подобни на мен дърпат България назад.
Изобилстват в коментарите разни подобни взаимно изключващи се заключения разобличаващи користните ми цели и грешните разбирания. Левите ме критикуват по лявому, десните по дясному, което ако искаме да бъдем честни си е напълно естествено.
И т.н.
Без да обобщавам се питам кога ще започнем да развяваме публично мнението си по един или друг въпрос и да не ги обагряме с емоционалните си пристрастия към партии и личности или конкретна политическа конюктура. Твърдя, че малко повече обективност не би ни навредила или би ни направила по-съмпатични в очите на четящите ни. Не всякога можем да надскочим ръста си, дори и да го искаме, но поне нека бъдем честни със себе си.
Време е поне пишещите по блогове и сeдeнки да стигнат до заключението, че партизанщината и взаимоотношението власт - народ е просто един незатихващ конфликт. При това са две съвсем различни понятия и категории, и азбучна истина, че са антагонисти.
Все пак не сме политолози, нито анализатори, най-малко партийни пропагандатори и най-вече писачи на партизански позиви.
Така де - да бъдем първо хора.
Нормални.
Себе си.
Я изкористихме човещината си, бре хора!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност