А. Кончаловски: Ужасете се от себе си!

     

     Моят блог се нарича „Ужаси се от себе си”. Не случайно избрах това заглавие. Маркс има една знаменита фраза: „За да се вдъхне на народа смелост, трябва да го заставите да се ужаси от себе си”.
      Ето и аз вече толкова години призовавам моя народ да се ужаси от множеството факти и обстоятелства от руския живот, за да придобие смелост и желание да поиска. Да поиска да промени себе си и света около себе си.
     Мен доста отдавна са ме причислили към русофобите, които презират собствения си народ. Що за глупост – тогава русофоби могат да се нарекат Чехов, Горки, Херцен и Чаадаев – велики руски хора, искали да пробудят Русия, а не безконечно да търсят виновниците за своите нещастия.
Руският народ не е мъртъв, за да говорим за него само хубави неща. Ние сме жив, пълен със сили, талантлив народ, просто много млад и още не е извървял своя исторически път, водещ към успех и просперитет на всяка личност.
       Тъй че сега ще говорим за лошото в руската действителност. А който иска да слуша за себе си приятни слова – да чете речите на президента Медведев или приказките на Афанасиев.
     Днес искам да ви напомня някои потресаващи цифри и факти, които ясно показват, че в много отношения Русия не е в Европа или дори в Азия. По отношение на корупцията, продължителността на живота, нивото на инвестиции в областта на науката и други подобни, ние сме в Африка! Нещо повече – това сравнение не е обидно за нас, а за африканците! При африканците има обяснение за тяхната изостаналост: четири века безмилостно са ги експлоатирали и унищожавали „пришълци” – расисти и колонизатори, а нас, русите, кой през последните четири века ни е колонизирал, кой ни е подлагал на унищожение, освен ние самите?
     Често пренебрегваме статистиката – сега ще си послужа със статистика – вярно, в сухите цифри е трудно да се схване реалността. Но мащабите на трагедията, която се разиграва сега на територията на Русия, са толкова критични, че ви призовавам да съсредоточите вниманието си.

           Смъртността в Русия

      През последните 20 години в Русия умират повече от 7 млн. руси. По този показател ние изпреварваме Бразилия и Турция с 50%, а Европа – няколко пъти. Всяка година Русия губи от населението си колкото цяла област, равна на Псковската, или колкото един голям град, като примерно Краснодар.
Броят на самоубийствата, отравянията, убийствата и катастрофите в Русия е съпоставим с нивото на смъртността на Ангола и Бурунди. По продължителност на живота Русия заема 160-о място в света, отстъпвайки само на Бангладеш.
Русия е на първо място в света по абсолютна величина на намаляване на населението.
      По оценка на ООН населението на Русия от сегашните 143 млн. души до 2025 г. ще намалее до 121-136 млн.
      Данните за семейната криза в Русия са също ужасяващи. 8 от 10 възрастни хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които могат да ги подкрепят. Но въпреки това те са изпратени по приюти. Роднините им не ги искат.
      Имаме между 2 и 5 млн. безпризорни деца (след Втората световна война те са 700 000).
      В Китай при население 1,4 млрд. бездомните са 200 000 – 100 пъти по-малко в сравнение с нашите. Ето какво означават децата за китайците. А грижите за децата и възрастните хора са ключът към една просперираща нация.
80% от 370 000 деца в домовете за сираци имат живи родители. Но ги отглежда държавата. Аз смятам, че това е криминално деяние. Ние сме на първо място в света по осиротели деца.
     Всичките тези цифри свидетелстват за ерозия, разпад на семейните ценности у нас.
      Престъпленията срещу деца – само чуйте. Според данни на разследващите органи на Руската федерация за 2010 г. 100 000 непълнолетни са станали жертва на престъпления – включително 1700 изнасилени и убити деца (според статистиката по този показател сме дори преди Южна Африка). Това означава, че всеки ден в Русия убиват по 4-5 деца.
      През 2010 г. в Русия са извършени 9500 сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица – между тях 2600 изнасилвания, 3600 се водят като „склоняване към секс” (за 8 години сексуалните престъпления са се увеличили 20 пъти). Зад нас в класацията за такива престъпления е само Южна Африка.
      Всяка година от алкохолизъм и предозиране с наркотици умират 30 000 руснаци (колкото е населението на един малък град).
      За година водката убива 70 000 души. В Афганистан по време на войната загинаха 14 000 от нашите войници!
     Според Световната здравна организация на всеки гражданин на Руската федерация се пада по 15 литра изпит чист спирт. Смята се, че ако потреблението на такъв алкохол е над 8 литра на човек, има заплаха за оцеляването на нацията.

          Корупцията

      Размерът на подкупите в Русия се е увеличил десетократно, а нашите олигарси в Лондон са се превърнали в посмешище за световното бизнес общество.
      Безнаказаността в съдебната система се докара дотам, че срещу загиналия в затвора юрист Магницки бе възбудено наказателно дело – тоест решили да съдят мъртъв човек, който, естествено, не може да се защити. В Европа подобен инцидент се е случил за последно през XVII век, когато изровили от гроба Кромуел и го „обесили” – така да се каже, правосъдие в действие.
       В годишното проучване на „Трансперанси интернешънъл” в Русия нивото на корупция през 2011 година е слязло до 154-то място сред 178 страни. Ние сме рамо до рамо с Гвинея-Бисау и Кения.
      Така че в света на статистиката смело може да се говори за упадък на националната нравственост – и в крайна сметка, отговорност за това носи нашата власт. А сега познатата рубрика:

           Знаете ли, че…

     - През последните 10 години в Сибир са изчезнали 11 000 села и 290 градове.
     - Средната гъстота на населението на Сибир и Далечния изток е двама души на 1 квадратен километър.
     - Средната гъстота на Централна Русия е 46 души на квадратен километър.
     - Средната гъстота на населението на Китай е 140 души на квадратен километър.
     - Средната гъстота на населението на Япония – 338 души на квадратен километър.
      За кого завладяхме и разработвахме Сибир и Курилите? За китайците и японците, така се оказва!
      За страна с такива природни богатства и водни ресурси е позорно 50% от населението да мизерства.
      Тези цифри мен ме стреснаха. Надявам се, и вас. Но съм сигурен, че Путин знае всички тези факти – интересно, какво ли си мисли по този повод.
      Трагично е, но си мисля, че това не е пределът, не е най-лошото, ние още не сме стигнали дъното, а народът още не е дозрял до способността да се ужаси сам от себе си и накрая да събере смелост да попита „Къде живее ние?” Ние дишаме вонята по стълбищата и тоалетните. Ние свикнахме с убийствата около нас. Ние свикнахме с това, че хората от руските градове и села буквално се борят за живота си.
      Журналистът Анатолий Ермолин, роден в Кущевск, написа: „Ако в Кущевск (град в Краснодарска област – б.пр.) не бяха убили наведнъж 12 човека, а по двама в шест отделни убийства, то никой нямаше и да забележи, това е обичайно в моята страна.”
      Че кой в Русия не знае, че това не е просто „краснодарски инцидент”, а практика в цялата страна.
      „Мотиките”, които ви управляват, вие сами си избрахте за депутати от местните колекции.
      Всеки е наясно в своето село или град кой е готин, кой е свързан с полицията и прокуратурата.
      Кремъл само се преструва, че се бори с корупцията, уволнява десетки генерали от милицията, чиновници от средния ешелон, губернатори. Той великодушно заменя разстрела със „заслужен отдих” в Дубай и Лазурния бряг.     
Наистина ли властта смята, че с такива способи ще се пребори с корупцията? Но, от друга страна, в цялата държава вие избирате за местната власт кандидати, на които на челото им е изписано „Аз съм крадец”, а после се чудите, че властта била корумпирана!
       И си мисля, дали не трябва да умре половината нация, за да се стреснат русите до Урал и народът да се събуди (повтарям – народът, а не шепата мислещи хора!) и да поискат от властта не приятни успокояващи новини и поредните обещания, а истината, и преди всичко – признание докъде сме стигнали.
      Не забравяйте: през 1941г. дойде катастрофата – това е било грижа на Сталин.   
      През 1956г. болшевиките усетили, че ги грози възмездие за десетилетията терор – това вече било грижа на Хрушчов. Днес Русия се приближава към демографска и морална катастрофа, каквато не е имало.
      Този факт е свързан с много обстоятелства. Сред тях основният е безотговорната икономическа политика от 90-те години, която се срути върху главите на хората с феодално съзнание, които никога не са били наясно с частната собственост на земята и капитализма, които за 70 години са загубили кълновете на зараждащия се, едва-едва покълващия предприемачески дух.

          Какво да се прави?

      Журналистът Михаил Берг пише в блога си: „Ние живеем в една страна, но сме два народа. Една шепа мислещи, на които е нужна повече свобода и честни избори, и огромна непробудна маса средностатистически руснаци. А между тях – бездна от страх, най-сковаващият и опасен страх, и социално недоверие.
Може да се борите с „партиите на мошениците и крадците”, може да обвинявате руското чиновническо семе, прецакало цялата руска история, но не можете да отмените факта, че мнозинството от руското население практически е останало непроменено в своите фундаментални характеристики вече много векове.” Тъжно е, но трябва да се съглася с него. Дори ще добавя – вашите тирани идват от вашите редици.
      Така че аз не знам какво да правя, освен да се опитам да ви разтърся и да ви накарам да се ужасите от себе си.
Юлия Латинина ме смята не просто за песимист, но и за „демотивиран” – струва ми се, че за да мотивирате един човек, той трябва съзнателно да поиска да се спаси. Но ако е в безсъзнание или в летаргичен сън? Понякога, за да върне човек в съзнание, лекарят му удря шамари.
       Знам, че ще чуя в отговор (вече много пъти съм го чувал), че дори само една трета от читателите и слушателите ми да са съгласни с мен, Русия би била друга страна.
       Убеден съм, че Русия се нуждае от лидер, който да има смелостта на Петър Велики, за да каже на хората думите, които отдавна не са чували. Това ще е горчивата истина, че Русия не може да върви напред, защото не иска да разбере до каква степен се е сринала в своето цивилизационно развитие спрямо Европа.
Аз разбирам, че лидерът на нацията, политикът, носи огромното бреме на политическата отговорност и по правило не може да говори свободно. Но днес единствено ясното, вдъхновяващо, нека да е безмилостно, но живо и искрено слово може да стане повод за национално пробуждане от феодалната летаргия.
Само по този начин можем да се надяваме, че нацията със своя инстинктивен разум ще разбере и ще поеме по трудния, може би страшно труден, път, който ще измъкне страната ни от пропастта, в която потънахме.
       Не знам дали е способен на такава самоубийствена постъпка Владимир Владимирович Путин.
       Способен ли е той да хване „желязната метла” и да провъзгласи равенство на всички пред закона? На всички без изключение. Ако е способен, за него ще има почетно място в пантеона на руската история. Ако не… не знам.
       Аз съм русин, липсва ми родината, но не я “виждам”!
       Не виждам страната, с която искам да се гордея. Виждам тълпи от недоволни, изнервени лица и непознати хора, които се страхуват един от друг.
       Искам да се гордея с родината си, а ми е обидно за нея. Кога за последен път изпитах чувство на гордост от родината? Не си спомням.
       Но знам, че истината за това в какво положение е изпаднал нашият народ, истината, казана силно пред целия свят, ще предизвика у мен, а и не само у мен, повече гордост, отколкото би предизвикала победа на нашите хокеисти на олимпиадата.

    _________________________________________________________________