Граждани или цървули

     Възприемам гражданското общество като начин на мислене и действие в защита на нашите права във всичките им нюанси . В многоликата си същност гражданското общество е повече дух за действие и мисъл, и най-вече активна реакция, отколкото пряко организирани дейстния, и макар, че в неправителствените организации да е съсредоточен фокуса на неговата сила, ресурса му е в активната изява на всеки гражданин. То е самоосъзнаване на личността заедно и вкупом с останалата маса от индивиди като носител на суверинитета в рамките на цивилизационен избор и морални ценности.
     Държавата и гражданското общество са естествени противници и вечни противоборци и това е основният конфликт, който подхранва и подтиква личността към действия.
     Държавата уж се управлява в наша полза от делегирани и упълномощени наши представители на основание на Обществен договор(конституция), а се налага да бъде регулирана от будната ни гражданска съвест и непрекъсната активност. Ако би имало правилен избор на обществото, не би имало нужда от граждански регулатор, контрол и отпор, но заключението е само привидно. Предположението би било приемлива хипотеза, ако не беше чисто човешкия фактор. Той е бедствие в нашата политическа система и балкански традиции, което сме принудени да изтърпяваме като нашествие. Човешкият фактор или лошият ма`триал ни принуждава да правим неуспешни и упорити опити да намалим мащаба на пораженията от неправилния избор на всеки четери години - катализиран от абсолютно неадекватните, маргинализирани и инертни поданници.
     Гражданското общество е въпрос `и на интелект, което не е последно, а може би най-важното условие и необходима предпоставка за формирането му и ралното му битие.
     Гражданското общество вероятно би било излишно в държава, в която всеобщата справедливост е гарантирана, не само законово, но и институционално. В България няма институционални гаранции за справедливи обществени и междуличностни отношения и това е една от най-големите спънки за неговото развитие и въобще за целия обществен напредък.
     Точно липсата на гаранциите за справедливост са единия от катализаторите за демонстрация на гражданска позиция, но само ако осъзнае смазваща `и липса и крещяща `и необходимост .
     Гражданско общество се гради от свободни и мислещи хора, и креативни личности - интелектуалци, творци, хора от дребния и среден бизнес - нуждаещи се от пространство без административни своеволия, чиновнически разврат и милиционерски безобразия - все независими от държавната ясла, които се опират на трайно изградени морални ценности . Моралните ценности са онази притегателната сила около, която се обединяват различно мислещите и активно действащите хора.
     Класовото мислене е най-големия противник на гражданското общество. Самото разделение на нацията на класи е престъпление към нормалния човешки порядък. Робуването на идеологеми е в основен конфликт със свободата, равенството и демокрацията. Самите идеологеми са гаранция за класово, расова, езиково, религиозно, полово, сексуално и т.н. разделение. Идеологемите са противоестествени на човешкия род и Божият промъсъл за него..
     Гражданското общество не се поляризира политически, а интелектуално и морално.
     Никоя държава - в смисъл на държавна машина, която си въобразява, че е орган за налагане на собсвена воля, а не за изпълнение на народна воля - не приема със трепетно очакване обществения коректив, но се старае това да не си личи и той да бъде ограничен до минимум. Кои чиновници в държавната администрация не си мислят, че са най-важното нещо в този свят или, че той ще осиротее без някой велик демократ, сатрап или тиранин? Ако този прецедант се случи - у нас ли ще е този Божи дар?
     За свободата, хляба и справедливостта, не като понятия, са се проляли реки от кръв.
     Първи североамериканците са стигнали до този фундаментален извод и са извоювали тези Божи дарове с оръжие в ръка. Това е била революция на имотни хора и морални личности осъзнали се като фактор на собственото си бъдеще и права. Те са изградили обществени отношения за защита на неприкосновенността на собствеността и личността, които се наричат демокрация. И въпреки всичко те винаги са се борили са за отстояването на от Бога дадени им права, а не по височайшото благоворение на някой крал или снизхождението на някой филянкишия! Затова си избраха и цветнокож президент, но излязоха да протестират 1 милион души срещу намерението му да променя здравната система. Но "избрания" не се впечатли особена, както и да беше атакуван или определян, а в щатите общественото мнение е определящо при вземането на такива важни решения, които касаят нацията.Затова рейтингът на "избрания" е печално нисък в момента, което предопределя още от сега, че втори мандат той няма да има.
     Това горе-долу е реакцията и действието на едно гражданско общество.
     Естествено само у нас, както до сега и в момента ни управляват комунисти или техните ченгесарски креатури, с един или друг ник, ги свалят чрез палежи на Народното събрание и масови вандалщини, защото са извън всякаква морална и законова презумпция.




Граждани или цървули

И аз съм български гражданин

Забелязах материала „Аз съм българин, аз съм гражданин” на д-р Любима Йорданова в блога на Павел Николов. Днес го виждам в „Граждански фронт България”.

Убеден съм, че авторката е искрено добронамерена, за което говори изявата и на тази нейна гражданска позиция в контекста на позицията на инициативата: „България е наша” определена като „първото събуждане на гражданското съзнание от 12 години насам” и„качествено нов период в най- новата ни история”.

Това рамкира позицията на г-жа Йорданова за протестите през м. януари 2 009 г. и аз съм безкрайно солидарен, и в тон с тази оценка. Оттук нататък не мога да приема цялото и дълго писание, и тезата, че това може да бъде правилната идейна платформа за вижданията по развитието на България през ХХ! век.

Кой може да не е съгласен България да е пръвова държава. Едва ли има някой против прякото участие на гражданите в управленските процеси. Всички до един сме за опазване на природата, действителната евроинтеграция, гарантиране на гражданските права и свободи, и изграждане на гражданско общество в България. Съгласен съм, че всички стъпки - една по една, без да ги коментирам – така както са изредени, са повече от необходими и трябва задължително да бъдат извървяни, но...

Сигурен съм, че нищо няма да се промени след подписването на нов обществен договор между... всички политически партии в България. Идеята напомня за онзи договор за отказ от насилие - комуфлажно предлаган за подписване между политическите партии от Председателя/Президент Петър Младенов през 1990 г. – сякаш освен БКП и БЗНС - някои друг беше извършвал репресии, преследвания, устройвал концлагери, гонил насилствено български граждани зад граница и т.н. престъпления против човечеството.

Убеден съм, че няма да се промени нищо дори и след подписване на
договор между управляващи и управлявани, защото вече има подписан между тях - още от деня на изборите – ама някой да го изпълнява?
Оказва се, че най-малко за управляващите това е специална грижа или неотменно задължение. Ако не се сещате какви са клаузите на договора – прочетете Конституцията на РБ в часта и – Правителството е длъжно.

Вместо приказки, алабализми, апели, меморандуми и т.н. формални и неформални изяви на политици, граждани, управляващи и управлявани - ДА ПОИСКАМЕ САМО ЕДНО НЕЩО – НОВА КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - тя е необходимия нов Обществен договор - но ДОГОВОР ПОДПИСАН МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – като изконни притежатели на властта, а не като вернопаданници на безочливия нещастник Гоце, или
етнически небългарин като Сергей или Симеон, или Ахмед!

Цялата власт принадлежи на народа и произтича от народа. Не зависи от политическите сметки на един или друг – случайно попаднал на политическата сцена въжеиграч – по волята на задкулисни и предпараванни сценарии и сметки за запазване на статуквото с други средства и за увековечаване на властването на шайката безродни негодници и промосковски гестаповски еничари от обръча на ДС.

Това трябва на българите, а то може да се осъществи само с учредяването на ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, което да изработи НОВА КОНСТИТУЦИЯ, чрез която да се смени цялата политическа и съдебна система!

Но това няма да ни го дадат политическите партии. Нито една, било парламентарно представена или не, от съществуващите, не иска нова Конституция. Ако това ще става – ще става под непосредствения натиск и диктовка от ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!

До доказване на противното считам, че всичко останало е от дявола и комунистите!

Г-жа д-р Любима Йорданова - да ме извини.

БОГ ДА ПАЗИ ИНТЕРНЕТ !