Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

Показват се публикациите с етикет истина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет истина. Показване на всички публикации

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

23 февруари - Деня на Червената армия - ден за панихида на много народи




Боже, боже и това ми били пазители на култа на обречените!
А бяха готови за паметника в София, Пловдив и Бургас бой да се бият, кръв да леят!
Де го Серги да поведе гъсти редици с болшевици в чепици,
ели гордо Гоцко с Марин антинатовски байряци да разваят и Катюшка да попеят!
Вълканов Велко антифашистваш върло гейя наш - поезия да изстихоплетства, де го!

Е па, тука пак са - и са същичките!

Илюзии хич не си правете!

Спокойно казвам, че заради едно поколение и безродници комунисти, тази дата има сакрално значение не само за тях, но и за цялата нация.
Във фабулата на историческото развитие няма условно наклонение, но пък има реални последици от исторически действия и събития , които слагат отпечатък в развитието и съзнанието на поколения напред. Бих казал завинаги.
Такова събитие е окупацията на България от Червената армия - разбира се като
инструмент на великия Съветски съюз - направена през м. септември 1944 год.
Винаги съм си задавал въпроса, защо Финландия, с не по-големи ресурси от тези на България - можа да спечели войната с СССР през 1938 година, а ние - българите, дори не се противопоставихме на съветските нашественици? Дори една пушка не пукна да защити страната, а командването на армията - забранява каквато и да е съпротива на нахлуващите пълчища на обявилия ни война Ссср.
Знае се отколе, че там където са стъпили кремълските пълчища всичко изгаря и после стотици години по тези места трева не никне.
Изгорено е настоящето и бъдището на погазения народ.

Говоря за нашия народ.

Миналото ни.

Бъдещето!

петък, 18 февруари 2011 г.

ДЕНЯТ, В КОЙТО РИБИТЕ ИЗПЛУВАХА

                                                           Ограбването на Рим - Й. Лингелбах 17 в.
 
   Изплуваха, да. 
   Пираните от Държавната сигурност - червеното гестапо на комунистите, продължението на ръката на Кремъл.
   Навириха муцуните си и защракаха с челюсти, а се правеха, че пеят елейни псалми - пък то си бяха приспивните песнички на Сънчо!
Истината е, че на 10 ноември 1989 год - вечерта нямаше нито един недоволен и всички се радваха, че Тодор Живков си отива. Винаги преди това съм си мислил, че аз ще си умра, а той ще продължи да си управлява - до второто пришествие на Ленин.
   И така започна 20 годишния маскин бал - влъците наденаха овчите кожи, смениха гаулайтера си и изкараха по разни стъгди и мегдани тайните си ялови дзвиски на мимикрията и подлудиха народа като го оцветиха го контрастно, принуждавайки го като зомбиран на масови митинги да скача до припадък крещейки "Долу!" и "Да живее!". Междувременно се кръстосаха с пчелите и започна едно невиждано никъде по света и нечувано в исторически план роене, плодене, множене на БКП-то - та се стигна до умопомрачителната цифра 400 политически партии. Голям зор е видял д-р Менгеле от Симеоново в политическото си франкинщайнстване. 
   Но те отдавна го подготвяха!
   И успяха да го осъществят твърде успешно.
   Когато през 1987 год. др. Тодор Живков оповести т.нар. Юлска концепция на БКП, в която се говореше за промяната на собствеността, политически плурализъм, политически партии, гласност, излизане на БКП от "ешелоните на властта" никой не обърна внимание на този план за действието на управляващата комунистическа върхушка в условията на конвертиране на социализъма в капитализъм. Хората бяха обръгнали от разни безполезни пленуми на "промяната" - експерименти все на техния гръб и не обърнаха внимание на най-важното събитие, което щеше да оказва влияние на живота им през следващите 30-40 години.
   Народа си беше тъй дресиран - други да мислят и решават вместо него.
   Така се `и случи през онези години.
   Ако днес някой не признава, че има ограмна разлика от преди 25-30 години - значи е слепец, но ако продължгава да не вижда кой, защо и как направи промяната - на гърба на наивността и глупостта на българския народ - значи е абсолютен тъпак.
   Такива бяхме всички вече 20 години - независимо от политическите си виждания щом сме я докарали до тук - една шепа нехранимайковци със спечеленото от народа да са неговите най-големи янкисаджии.
   Ограбиха всичко ценно, но не са богаташи, а тунеядци и крадци.
   Прибраха банките и парите - но не са бизнесмени, а мазни 
и безплодни ченчеджийчета.
   Приватизираха икономиката, но не са индустриалци, а тлъсти чорбаджии.
   Вече всички го знаят и никой не ще ни е виновен - ако продължаваме да рециклираме комунистическата измет. 
   Това ще си е изцяло за наша сметка и бъдещето на децата и внуците ни, а може би и на България!
   Преди 20 години бяхме неподготмени и наивно вярващи.
   Днес няма разлика - само сме наивно чакащи и търпящи.

петък, 14 януари 2011 г.

Граждани или цървули

     Възприемам гражданското общество като начин на мислене и действие в защита на нашите права във всичките им нюанси . В многоликата си същност гражданското общество е повече дух за действие и мисъл, и най-вече активна реакция, отколкото пряко организирани дейстния, и макар, че в неправителствените организации да е съсредоточен фокуса на неговата сила, ресурса му е в активната изява на всеки гражданин. То е самоосъзнаване на личността заедно и вкупом с останалата маса от индивиди като носител на суверинитета в рамките на цивилизационен избор и морални ценности.
     Държавата и гражданското общество са естествени противници и вечни противоборци и това е основният конфликт, който подхранва и подтиква личността към действия.
     Държавата уж се управлява в наша полза от делегирани и упълномощени наши представители на основание на Обществен договор(конституция), а се налага да бъде регулирана от будната ни гражданска съвест и непрекъсната активност. Ако би имало правилен избор на обществото, не би имало нужда от граждански регулатор, контрол и отпор, но заключението е само привидно. Предположението би било приемлива хипотеза, ако не беше чисто човешкия фактор. Той е бедствие в нашата политическа система и балкански традиции, което сме принудени да изтърпяваме като нашествие. Човешкият фактор или лошият ма`триал ни принуждава да правим неуспешни и упорити опити да намалим мащаба на пораженията от неправилния избор на всеки четери години - катализиран от абсолютно неадекватните, маргинализирани и инертни поданници.
     Гражданското общество е въпрос `и на интелект, което не е последно, а може би най-важното условие и необходима предпоставка за формирането му и ралното му битие.
     Гражданското общество вероятно би било излишно в държава, в която всеобщата справедливост е гарантирана, не само законово, но и институционално. В България няма институционални гаранции за справедливи обществени и междуличностни отношения и това е една от най-големите спънки за неговото развитие и въобще за целия обществен напредък.
     Точно липсата на гаранциите за справедливост са единия от катализаторите за демонстрация на гражданска позиция, но само ако осъзнае смазваща `и липса и крещяща `и необходимост .
     Гражданско общество се гради от свободни и мислещи хора, и креативни личности - интелектуалци, творци, хора от дребния и среден бизнес - нуждаещи се от пространство без административни своеволия, чиновнически разврат и милиционерски безобразия - все независими от държавната ясла, които се опират на трайно изградени морални ценности . Моралните ценности са онази притегателната сила около, която се обединяват различно мислещите и активно действащите хора.
     Класовото мислене е най-големия противник на гражданското общество. Самото разделение на нацията на класи е престъпление към нормалния човешки порядък. Робуването на идеологеми е в основен конфликт със свободата, равенството и демокрацията. Самите идеологеми са гаранция за класово, расова, езиково, религиозно, полово, сексуално и т.н. разделение. Идеологемите са противоестествени на човешкия род и Божият промъсъл за него..
     Гражданското общество не се поляризира политически, а интелектуално и морално.
     Никоя държава - в смисъл на държавна машина, която си въобразява, че е орган за налагане на собсвена воля, а не за изпълнение на народна воля - не приема със трепетно очакване обществения коректив, но се старае това да не си личи и той да бъде ограничен до минимум. Кои чиновници в държавната администрация не си мислят, че са най-важното нещо в този свят или, че той ще осиротее без някой велик демократ, сатрап или тиранин? Ако този прецедант се случи - у нас ли ще е този Божи дар?
     За свободата, хляба и справедливостта, не като понятия, са се проляли реки от кръв.
     Първи североамериканците са стигнали до този фундаментален извод и са извоювали тези Божи дарове с оръжие в ръка. Това е била революция на имотни хора и морални личности осъзнали се като фактор на собственото си бъдеще и права. Те са изградили обществени отношения за защита на неприкосновенността на собствеността и личността, които се наричат демокрация. И въпреки всичко те винаги са се борили са за отстояването на от Бога дадени им права, а не по височайшото благоворение на някой крал или снизхождението на някой филянкишия! Затова си избраха и цветнокож президент, но излязоха да протестират 1 милион души срещу намерението му да променя здравната система. Но "избрания" не се впечатли особена, както и да беше атакуван или определян, а в щатите общественото мнение е определящо при вземането на такива важни решения, които касаят нацията.Затова рейтингът на "избрания" е печално нисък в момента, което предопределя още от сега, че втори мандат той няма да има.
     Това горе-долу е реакцията и действието на едно гражданско общество.
     Естествено само у нас, както до сега и в момента ни управляват комунисти или техните ченгесарски креатури, с един или друг ник, ги свалят чрез палежи на Народното събрание и масови вандалщини, защото са извън всякаква морална и законова презумпция.




Граждани или цървули

събота, 23 октомври 2010 г.

Ние и историята*

    




     Коментара ми в един блог*.

     Не, не - историята е това, което се е случило и не е важно дали ще го одобри царя, пъдаря, ББ или аз!
     Вече го писах някъде в коментарите при теб - историята е наука на фактите.
     Крилатата фраза, че я пишат победителите е с подтекстово значение -  и се отнася за посоките на развитие на народите и бъдещи събитията, а не за манипулиране на фактите.
     В България само комунистите са против фактите в историята и я заменят с тълкуване според диамата опитвайки се да натрапят  хронология на своите  престъпления против народа като историческа неизбежност и предопределена неизбежност.
     Със същият мотив ликвидираха християнството у нас - за да натрапят техните богове - Маркс-Енгелс-Ленин и оторизираният им дилър за тези земи - Т.Живков.
     Те се отнасят към историята ни както би се отнасял всеки окупатор - манипулират я в полза на майка им Русия и баща им Сталин.
     Аз не съм политик и никога няма да бъда, но съм българин и като такъв се питам защо пишем за личности и събития в историята без да влагаме ни най-малка доза достоверност в тях, да не говорим за доказателства, вместо да се загледаме в сериозното монипулиране на миналото ни в наша вреда.
     Все пак трябва да знаем истината за факта откъде идваме - за да сме наясно за къде ще вървим.
     Жизнено важно е да знаем кои сме - за да запазим през времето историческата си самобитност и идентичност - защото доста са ги огъвали в пози удобни за враговете ни.
     Не считам, че съм специалист историк, напротив, но все пак, както казваш, всеки човек може да стигне до истината и да си изгради представа за минали събития и факти свързани с народа и държавата ни - такива каквито са били, а не такива каквито ни се иска или са удобни някому.

     Мисля, че това е честният подход, който ще ни  дава основание да  се чувстваме заслужено достойни българи.
 




     --------------------
     * http://dalida.blog.bg/history/2010/10/23/bulgari-za-veki-i-vekov.624105


                        Ние и историята*

Блогове, които следя