Справедливостта да си свободен - свободата да си справедлив.

Създадох група във Фейсбук.





Ето текста, с който сложих началото на това начинание:



Да се бяга от политичност или политизиране на проблеми засягащи цялото общество, особено от хора, които се стремят да предизвикнат обществен дебат и въвличат в диалог широк кръг от мислещи люде, означава игра с публиката в полза на статуквото и непряко да се подпомага сегашното управление.

Някой си играе на детски игрички в помощ на сестрите травеститки ББ и СС.

Всяка публична стъпка от действие на група хора, без да е адресирана с послание към властта, все едно е отправена към безвъздушното пространство и извънземни неидентификанти.

Подобни изяви намират добър прием в пенсионерски клубове, клубове по интереси, курсове по икебана, участия при Гала, съспенси на духа, флашмопове за остроумия и още ред удобни и безконфликтни места и мероприятия за разтуха и разнообразие.

Ние не сме във вакуум в това общество, и целият ни живот е под отговорността и пряката опека на избраното и действуващо в рамките на закона управление.
В негов прерогатив е всичко ставащо в държавата - както за функционирането на обществени, икономически и т.н. структури, връзки и субординации, така и за благоденствието и свободата на изразителите на обществото като цяло - ГРАЖДАНИТЕ - източник на всяка сила и власт, и исконен носител на държавността.

Без съгласието на гражданите няма сила, няма власт, няма държава!

Затова е разбираемо защо се внушават настроения на безпомощност и неизбежност на случващия се грандиозен материален и нравствен упадък.
Затова са разбираеми всички опити да се тласка общественото недоволство и неговия гняв към икономически субекти, чиято единствена грижа и задължение е формирането на добавена стойност и инкасиране на печалби, за които моралът означава добре печелеща организация на групови или лични усилия, ако закона не ги ограничава или поощрява.

Къде сме ние и къде е ролята на държавата.

Не е необходимо да се цитират сухи и неработещи членове на Конституцията, удобно крити зад четворни президентски членчета или зад скопени премиерски безхуйства, за да се доказва, че държавата е създадена от хората, но се използва от управляващите - без разлика на политическа генеалогия, агентурно вербуване, на валутно-финансово пристрастяване и гротесктно-скечово изразяване.

Идеалният вариант - безконфликтно и хармонично съчетаване на интереса на управляващите и техните работодатели - се изразява в осигуряване на условия за живот, образование, здравеопазване и национална сигурност, а още по-точно казано - чрез създаване на справедливи закони принуждаващи всички в държавата да осигуряват тези гарантирани от Конституцията Република България права.
Прави ли тава управляващата клика в България?
Очевидно - не!
Тази непроменяема от нищо реалност изкарва на дневен ред нужда нова регламентация на публично-обществените отношения гражданин - държава.

Този процес се нарича смяна на системата.

Още по точно - нова Конституция!

Каква различно в разпоредбите на едно нова Конституция ни е необходимо:

1. Двукамерен парламент (чиито избор на камерите никога не съвпада по време) с периодична ротация на 1/3 от състава на долната камера, чрез която стъпка да се прекъсне връзката законодателна-изпълнителна власт;
2. Въвеждане на англосаксонската система на съдопроизводство като въпроса: "виновен" или "не" се решава от 12 членно съдебно жури, което веднъж за винаги ще сложи край на репресивно-търговските практики на все още социалистическия ни съд;
3. Пряк избор на съдии и прокурори на всички равнища за срок поне за 2,5 мандата на законодателната власт и осигуряването им на абсолютна неприкосновеност;
4. Лустрация, девоенизиране и деполитизиране на службите за национална сигурност и МВР - с права и задължения и свера на функциониране описани в Конституцията;
5. Полицията вън от МВР и организирана на шерифски принцип - под прякото разпореждане на общинските врасти, но и с пряк избор на шефа и.
6. Свободно притежаване на оръжие от всички с изключение на рецидивисти, психично увредените и бившите служители на тайните служби - или абсолютна забрана за притежаване на оръжие, от което и да е лице на територията на държавата извън военизираните структори, които са поименно изброени в Конституцията..
7. Президент с представителни функции и непряк избор от двете камери на парламента за срок от 2,5 от мандата на законодателната власт.

Ако някой си мисли, че може да накриви шапката на Лукойл или многобройните монополи само с рехави, зле организирани и стихийни улични протести с комбайнерския почерк на Радка Налбантова - при положение, че др .Бойко Рапоня е обвързан със и задължен на Лукойл за финансовия си, имотен и служебен статут, който притежава в момента или лъже себе си, или се опитва да манипулира аудиторията.

Ако към някой трябва да се отправят искания за промяна на нещо в тази страна - то единственият обект на исканията е правителството, за което му плащаме и това е политическо действие, а не говорене през мегафони и возене на клаксони по улиците на градове и паланки.
Защо, например,протестите против високите цени на горивата не се обвържат с конкретни искания за антимонополно и антикартелно законодателство?
Няма нито технически, нито политически проблем за приемането на подобни закони от плужеците на Бойко Рапоня в Парламента, ако умиращия за щастието и благоденствието на народа Премиер, ЖЕЛАЕ да направи това нормативно регулиране на бизнеса законодателство юридическа реалност.
Но той не го сторва?
Значи не желае!
Защо широко рекламирания и нищо непостигащ протест не издига призив за пълен бойкот на бензиностанциите на Лукойл, който за няколко седмици ще ги принуди да капитулират - това е истинско ефективното действие с напълно постижими цели и неизбежен резултат?
Защото някой не иска въпроса да се реши, а да се обезличи и маргинализира усилието.

Ето защо НЕполитическото говорене е игра за печелене на време до изборите и е в помощ на управляващите - то не води до никъде и цели изпускане на парата и отклоняване на общественото внимание в неправилна посока.

Поради тази причина протестите са обречени на неуспех, а монополите - видно от действията им - се ебават(не можах да измисля по изразителна дума) с тях.

Опитът ми с участие в няколко групи се оказа доста печален от гледна точна на възможност за участие в едни предварително обречени надприказвания със съмнителни анонимни участници - надприказвания и спорове, от които изцежда рафинирана подкрепа на статуквато и без никакво намерение за някакво политическо действие, сякаш се събрала шурата от пенсионери на селски мегдан с едничката цел да се псува демокрацията или да се въздиша по непрежалимото ни "светло бъдеще" от соц. миналото.

Искам още от началото да кажа - участници с неизяснена самоличност, мътна визия, и познати ченгеджийски похвати няма да се толерират, а ще се отстраняват незабавно, ако проявяват деструктивни уклони.