Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

вторник, 3 май 2011 г.

Като зажалим за Батето!





Мъртвият си е мъртъв.
Краят на никой човек не е за пожелаване, но да ожалваме Иван Славкав в кончината му и да се превъзбуждаме като го представяме за велик, както направиха снощи по ТВ трима души, лично задължени му , е меко казано малко пресилено.
Сигурно е бил готин пич за всички, които са папали около него и са забърсвали трохите от масата му, или са почувствали благодатната му склонност да раздава блага и ресурси, за които той няма никакъв принос, с присъщите на принц-консорт всепозволеност, неограниченост и каприз. Вероятно те имат повод за подобни чувства и като лично облажили се и облагодетелствани те не подлагат на никаква морална санкция определен род действия и безскруполно афиширайки това с дебелоочие ни налагат извратените си представи за етичност, законност, допустимост, да не споменаваме справедливост.
Това явление го помним и знаем добре кои хора можеха да се ползват от тази привилегия и да създават собствен всестранно задоволяващ ги минимум в рамките на соц. феодализма и светлото бъдеще, и далеч от пропагандираното равенство за плебса и крепостните с една отвратителна разточителност и всеобхватна безнаказаност .
Не съм имал възможност, нито съм изпитвал нужда да ползвам височайшата му милостиня, както публично го показаха тези хора, но ако не беше зет на влашкият циганин Тодор Замфиркьов - кариерата му нямаше да го заведе по-далеч от гларус-спасител по морето, а сега те щяха да отравят жалбите си по например Славко Иванов.
Нека бъдем реалисти и с ръка на сърце да признаем - този хрантутник на кумънизкия режим ли беше най-ителигентният и находчив човек, но който се осра до ушите като уличен мизерник с един инсцениран подкуп.
Лично не бихме могли да имаме претенции към него и да съдим онова, което си е проблем на манталитета му и възприемането от него на света, но като публична личност - той и подобните нему индивиди не подадат под юрисдикцията на поговорката "или добро или нищо". Зиг Хайл - Иван Славков, си беше семпъл плод и стандартен експонат на режима, което с нищо не го прави по-различен от който и да е лизач на задници от онова време.
Обстоятелствата на момента са били в негова полза и е бил практически недосегаем - не защото е бил незаменим и още по-малко велик, а защото усърдно е служил на честта на семейната власт на клана Живков и кликата около него.

Хайде де - ние да не сме живели на остров Тамбукту!

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя