Поменниците на Червената армия из България да се запазят

Да, точно така - да се запазят!

Но при едно условие -
на всеки поменник, без значение къде се намира - в София, в Пловдив, в Бургас, в Шумен или коя да е паланка у нас - да се сложи плоча с надпис:
"Паметник на съветските окупатори на България от 5.09.1944 год.
Направен от благодарните им лакеи и с парите на окупираните."
На всички до един!
Така хем ще останат непокътнати, хем ще е ясно за кого са предназначени и ще напомнят на поколенията какво се е случило, кой го е сторил на посочената дата и какви са последиците за България.
Който не се чувства българин - нека с кеф да им поднося цветя и празнува публично безродството си.
Така поне ще е ясно кой какъв е от живеещите по тези земи.

Моля за подкрепа за това родолюбиво дело.

Shadow on the wall

Психоделична идилия

Живеем в измислен сън и наркотичен унес - като рибки в аквариум със застояла воняща вода - мръсна и подхождаща по-скоро за блато,
но не за естествена среда за живот.

Реката с чистата вода е в съседство и съвсем наблизо.

И както малките рибки от аквариума -
дори не подозираме за съществуването на чистата река.
Не можем да стигнем до нея -
сбъркали сме изначално представите си за добро и зло,
и истинските посоки на природосъобразния, и Богоугоден живот.
Не забелязваме белезите на духовните ориентири.
Желанието за промяна липсва.
Чувството за мечта е закърняло.
Наоколо леност, корист, завист.

Ако пък, не дай Боже, някой извади рибките
и ги пусне в чистата вода - те се давят пренаситени от кислород
и падат на дъното като излишна баласт.
Течението бързо ги отнася по пътя си -
за да ги затлачи при завоя на тегобите.
Житието им тихичко и безметежно угасва.

И тъй минават дните ни човешки...

През кривият макарон на Шанген се вижда най-ясно!

Отлагането на приемането ни в шангенската зона е оценка на държавата и администрация ни по определени общоевропейски критерии.
Тази независима от българския електорат и от средствата за манипулиране на общественото мнение у нас оценка е основание да искаме смяна на системата на конституционност на държавата, а не само на личностите в управление.
Не бива да се сърдим, нито да се засягаме за тази оценка - тя показва, че у нас нищо не струва, а управляващите и опозицията - са най-проблемните точки, които пречат да бъдем там, където ни е мястото или по пътя към него.
С години се внушава на хората у нас, че не ни пускат някъде - сякаш народа е виновен. Истината е, че европейците искат да бъде ремонтирана държавната ни система - за да се стиковаме в единната ни общност и бъдещ съвместен живот.
Същото се касаеше за Нато, за ЕС и т.н.
И нека "опозицията" синя, жълта, червена и мюсилманска да не търси косури на д-р х.Б.Борисов, а заедно с него да си купи еднопосочен билет за някоя по-далечна дестинация, където вкупом да си търсят народ за ограбване и будалкане - далеч и без възможност за връщане назад, докато народеца не ги е спреварил или не се е освестил та да вземе да ги изтреби като тахтаби.

От праймтайма

По света и около нас

Свят обърнат наопАки

Много приказки на вятъра са изприказвани и два пъти повече слова на халост са изписани за виновниците за колапса, в който е изпаднала България и народа `и.

Сякаш нас българите някой ни е орисал никога да не се разбираме и вечно да се надприказваме, ей така – да си говорим и да не се чуваме и усилията ни всуе да са.

Който не ни харесва е виновен,
всеки който ни е попречил е негодник,
всички са маскари,
а изразяващите противно мнение и критикували политическите ни възгледи – врагове.
Мразим ги без изключение и от сърце,
ако бихме имали възможност с удоволствие и за разтоварване щяхме за ги пречукаме за поука на останалите и за нагледен урок за недоумямащите.

Омраза, злоба, непримеримост и уродливи страсти…

Отрицателната енергия, лошите намерения и откровената наглост, с която се афишират, са на път да затрият нацията, за която с гордост накои твърдят, че е една от най-интелигентните. Не знам защо са толкова сигурни и кой е правил класацията, за да имат основание да хранят оптимизма си с тази толкова очебийна и откровена лъжа.

Страхът за бъдещето, уплахата от несправянето с настоящето прави хората зли и агресивни към всяка наченка на здрав разум креативност.

Вместо бедствието, което ни споходи, благодарение `и на нашето безразличие и безотговорност, да ни сплоти за подразбираща се солидарност и да преодолеем социалните колизии, хората изгубиха и последните си наченки на човещина и благоприличие и го удариха през просото на непукизма и всеобщо овълчване – подкарвайки го на изживяване като пред свършека на света.

Упадъкът на нравите, липсата на морални стожери и вяра в Бог – прояждат като гангрена нацията.
Свят обърнат наопАки.
Цяр се не вижда, но пътят към храма е открит.

2 юни - ден за гордост от миналото и за срам от настоящето!

2 юни


Приятелят ми декламира:
- Тоз, който падне в бой за свобода
той не умира...
И стряска бързащите за обяд.

Сирените небаладично вият - като вълци.

Светът притихва.

На малкото площадче само -
осеяно със ято гълъби,
като с звезди -
дете
искрящо тича -
разперило ръчички
и вика:
- Мамо!

А гарванът все още
граче ли - граче ...
И стряска съня на палачи.

В днешно историческо време
да те стяга шапка - комай е по-добре.
На никой не му се мре...

Чифт ботуши пред съда на историята
стоят необути...
Дявола си мери краката в тях ...
Тъй, че - да стягаме опинци!

Момчета,
побелели момчета,
а мечтаехме нявга за Хвърковатата чета ...

"Добре че войната е толкова отвратителна, иначе сигурно щеше да ни хареса ", казал генерал Робърт Лий посред една битка. Хората са като обсебени от войната още от зората на човечеството. Въпреки целия ужас в нея има някаква мощна притегателна сила. Освен с героизъм и кръвопролития военната история е изпъстрена с чудновати моменти, които смайват, озадачават и разсмиват. Най-невероятни от тях са събрани в книгата на Рик Бейър "Най-великите неразказани военни истории. Бейър е сценарист на популярния тв канал "The History Chanel " и автор на една от най-популярните му поредици "Най-великите неразказани истории " и на едноименната книга, която вече стана хит на българския книжен пазар. Сега идва ред на стоте най-велики военни истории.

Свещеният отряд

Прославената спартанска армия била победена за пръв път през 371 г. пр. Хр. от тиванците в битката при Левктра. Обратът настъпил, когато едно елитно военно подразделение, известно като Свещения отряд, се впуснало в атака и направило пробив в левия фланг на спартанците. Прочутият със своите бойни умения и необикновен състав Свещен отряд се състоял от 300 войници, които имали едно общо нещо помежду си. Те всички били гейове. В този единствен по рода си отряд имало 150 хомосексуални двойки. Всеки от тях бил мотивиран да даде максимума от себе си в битката, за да защити любимия си и да не се изложи пред него.

Свещеният отряд на Тива устоявал на битките повече от трийсет години. Когато най-накрая македонците ги надвили, нито един от войниците не пожелал да се предаде и всички паднали в боя. Виждайки телата им на бойното поле, Филип Македонски казал: "Ще убия всеки, който се усъмни, че тези мъже са вършили нещо низко".

Лястовиците на Волохай

Чингиз хан бил блестящ пълководец, който обединил монголските племена. Той създал и оглавил страховита армия. През 1207 г. войниците му прекосили пустинята Гоби и нападнали Китай, но били принудени да спрат пред стените на град Волохай и мечтата им за победа била осуетена. Тук монголските конници разбрали, че кавалерията им е напълно безпомощна, когато трябва да се атакува здраво укрепен град.

Моментът изисквал оригинално решение и великият хан се оказал на висотата на положението. Той предложил да свали обсадата срещу доста необичаен откуп: хиляда котки и десет хиляди лястовици. Можете да си представите учудването на защитниците на града, когато тази вест дошла. Но те все пак приели да изпълнят искането му.

Когато обаче откупът бил получен, ханът заповядал на хората си да вържат парченца памук за опашките на животните и да ги запалят. Ужасените твари се втурнали обратно към града. Хиляди пожари пламнали едновременно навсякъде из Волохай и жителите му се спуснали да ги гасят. И в този момент монголците ги нападнали! Волохай паднал. Цял Китай последвал съдбата му, макар и няколко десетилетия по-късно.

Хляб с масло

Благодарение на полския астроном Николай Коперник знаем, че Земята се движи около Слънцето, а не Слънцето около Земята. Това откритие тласнало напред развитието на науката. Но дали пък не дължим на него и обичая да мажем хляба си с масло?

През 1519 г. Коперник бил призован да командва полските сили, обсадени в укрепения полски град Аленщайн, на границата с Прусия. По време на обсадата в града избухнала чумна епидемия. Коперник използвал научен метод, за да открие източника на болестта. Той разделил жителите на града на четири групи, които трябвало да се хранят с различни неща. Незасегнати от заразата останали само хората, които не ядели хляб. Коперник подозирал, че източник на заразата не е самият хляб, а нещо, което той пренася. Хигиенните условия в обсадения град съвсем не били добри. Самуни падали в мръсотията на улиците или пък били замърсявани по друг начин, без да личи.

Тогава един човек на име Герхард Гликзелик предложил на Коперник хлябът да се маже с нещо светло на цвят. Така щяло веднага да се вижда дали е изпускан или изцапан и хората нямало да го ядат. Коперник приел предложението, наредил да мажат самуните с масло и чумата скоро преминала.Филията с масло обаче станала популярна в Европа чак следващия век.

Въздушната поща на Париж

През 1870 г. пруската армия обкръжила Париж. Градът бил под обсада. Пет месеца никой не можел нито да влезе, нито да излезе от него. Освен по въздух. За да си осигурят връзка с останалия свят, парижани насочили вниманието си към небето. Две от железопътните гари били преустроени във фабрики за балони. Моряците били обучавани за въздухоплаватели. По време на обсадата били произведени и пуснати шейсет и четири балона с горещ въздух. Два от тях изчезнали в морето, шест били заловени от прусаците. Но останалите успели да отнесат повече от два милиона съобщения до външния свят - почти десет тона писма.

Уви, първата въздушна поща в света имала един недостатък: тя пътувала само в едната посока. Балоните не можели да връщат съобщения обратно в Париж, защото било почти невъзможно да се контролира тяхната посока на движение. За да бъде разрешен този проблем, преди да напуснат града, балоните били натоварвани със стотици пощенски гълъби. Птиците стигали до различни градове, там прикачали към тях съобщения за Париж и ги пускали обратно. Писмата били снимани, намалявани по размер и отпечатвани върху тънки лентички, които можели да поберат до 2500 съобщения. Всеки гълъб можел да носи дузина такива лентички с повече от трийсет хиляди съобщения на тях.

Гълъбите обаче не били така надеждни като балоните. Само един от осем успявал да се върне. Но те донесли повече от един милион съобщения на обсадените парижани.

Светлина! Камера! Война!

През януари 1914 г. името на мексиканския революционер Панчо Виля било на страниците на всички вестници, но не заради битките или огнените му речи, а заради киното. Виля подписал договор за 25 000 долара с "Мючуъл Филмс", които получили изключителните права да снимат армията му. Съгласно клаузите на всички останали оператори било забранено да отразяват военните операции на Виля, а на генерала бил гарантиран процент от печалбите. Всичко било уредено без агент.

Четирима оператори поели на път, за да бъдат прикрепени към армията на Виля. Генералът любезно ги изчакал да пристигнат, преди да предприеме атаката срещу град Охинага. Той бил обещал, ако "Мючуъл" не успеят да заснемат достатъчно добър материал по време на истинските сражения, да ги пресъздаде специално за целта.

Компанията решила да направи филм за живота на Виля и генералът се съгласил да играе себе си - макар все още да командвал действаща армия! От "Мючуъл" решили, че размъкнатите стари дрехи на Виля няма да изглеждат добре във филма и му дали елегантна нова униформа, която той носел с удоволствие. Когато продуцентите се оплакали, че екзекуциите рано сутрин се снимат трудно, Виля ги преместил за по-късно през деня, когато светлината била по-добра. Мечта за всеки режисьор.

Къде е врагът

През 1942 г. японците завзели Алеутските острови Ату и Киска. За пръв път след 1812 г. американска територия била окупирана от вражески сили и САЩ били решени да ги прогонят. Американците си върнали остров Ату през май1943 г. с цената на тежки загуби. Десантът на Киска бил през август. На острова дебаркирала обединена армия от 35 000 хиляди канадци и американци, подкрепяна от военноморски кораби. Първите части слезли на брега и не срещнали съпротива. Но войниците знаели от опит, че японците ще се опитат да ги подмамят навътре в сушата и тогава да отвърнат на огъня. Сражението скоро се превърнало в кошмар. Чувала се стрелбата на тежка артилерия, но заради гъстата мъгла противникът оставал невидим.

Имало жертви, а ранените били изтегляни в тила. Войниците бавно напредвали, катерели се по стръмните планински склонове и стреляли в движение.

След два дни тежки боеве 32-ма убити и повече от 50 ранени съюзниците направили поразяващо откритие: Вражески сили нямало.

Оказало се, че три седмици по-рано японците са напуснали тайно острова, изтегляйки шестхилядната си войска незабелязано от американците, които обсаждали острова. Всички убити били загинали от приятелски огън. Американците и канадците се били храбро. Оказало се обаче, че са стреляли един срещу друг.

Теория на пицата

В пет сутринта в сряда, на 16 януари 1991 г., вестниците сюрпризирали света с новина от Вашингтон: войната с Ирак е неизбежна и вероятно ще избухне до няколко часа. И наистина по-късно през деня бомбардировките започнали. Това било началото на войната в Персийския залив.

Ранното предупреждение дошло не от някой високопоставен помощник на президента, нито от висш военен, а от един най-невероятен източник - собственика на верига пицарии. Франк Мийкс имал 60 пицарии "Домино" на територията на окръг Колумбия. Той бил известен с навика си да следи строго поръчките и така забелязал, че късно вечерта преди началото на войната броят на поръчаните пици от Белия дом, Пентагона и Държавния департамент рязко нараснал. От Белия дом само от 10 вечерта до 2 през нощта поискали повече от 50 пици.

Източник: http://bg-history.info