Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

събота, 1 октомври 2011 г.

Мястото на родителите е пред децата им!


          



Не бих се наел да твърдя, че протеста не е политически.
Щрихите са точни и картината е повече от изразителна, внушенията разбираеми .
Това обаче, е реалността.
Нарисувана несръчно от днешните гневни млади хора тя е прекалено настръхнала и извън всяко рацио, което конформизма и опита ни позволява да приемем.
Факт е, че голяма част от поведението им е дразнещо, осъдително - дори съвсем извън закона .
Оценката ни за събитията през последните седмици не бива да се ограничава само с извършеното престъпление и самоуправното му наказание, а и през последиците, които предизвика.
Справедливият гняв на селяните в едно село бе последван от стихиен бунт на младежите.
Бурята на този бунт се стовари върху сгради и автомобили, но по същество той бе насочен към властта(като институция) и отприщи изкуствено и неумело прикриваните и съзнателно нерешавани проблеми на обществото ни през последния почти четвърт век.
Младите хора осъзнаха безпътицата, в която се намират, но опита им да покажат съществуването си бе адекватен на отчаянието им и се изрази като стихийно бедствие, което стресна властта.
Духът от бутилката е пуснат.
Провокирано или съзнателно, но съвсем не случайно.
Той беше неизбежен и взрива рано или късно щеше да избухне.
Който търси естетика, стил и възпитание в един бунт просто бърка жанровете, стилистика и средствата.
Тези вълнения отвориха дълбоките раните на българското общество и кризата, която то изживява.
Дълбоко се съмнявам в адекватния институционален отговор на държавата, който се очаква от нея и че интелекта на управляващите правилно ще дешифрира казаните и неказаните публично истини, без значение как се персонализира властта и личните ни пристрастия, или користни надежди.

В този смисъл - искам да подчертая, че подкрепям и оправдавам напълно гнева на младите хора.
Ако на този гняв не се отговори подобаващо ще е срамно и позорно, ако ние родителите не застанем пред тях за да ги защитим в мечтите им за щастие!

Всичко останало е от дявола и комун. онанистите
.



6 коментара:

  1. Не знам защо си мислехме, че това, което се случва в Белгия, Франция или Великобритания е нещо, което е много далече от нас. Глобалният свят има глобални проблеми и ние сме част от него.

    ОтговорИзтриване
  2. И може би е по-добре, че наистина сме част от глобалния свят, а не далеч от реалността.
    Въпреки че всичко е много тъжно...
    Винаги бих застанала пред децата!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. - ekaterina vitkova
    Различни са хоризонтите и перспективите пред бунтуващите се млади хора в Западна Европа и Острова, и у нас.
    Тук младите хора се борят за физическото си оцеляване и против перспективата да бъдат измекяри на вилнеещите на Запад или например, на тези в Гърция.
    У нас младите хора нямат абсолютно никаква перспектива, за живот, а не за нормален живот.
    В момента, както разбирам, те си мислят, че протеста не бива да има политически искания или, че той не е политически, което маргинализира исканията им на махленско ниво и ги прави удобни за властта. Когато разберат, че всичко, което се случва на публично ниво е политика и, че тях ги използват в момента, а те си губят времето с нерационални искания - ще са минали още 20 години...
    Без остри и настоятелни искания за радикални промени на политическата система - бунта им е детинска заигравка на кукли и парцалки

    ОтговорИзтриване
  5. Milena-Irshad - няма как да сме извън света щом той е едно голяма село.

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравявам всички пловдивчани с протеста, който направиха ... Дано и в цялата страна да последват примера им

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя