Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

събота, 8 октомври 2011 г.

Всичко си е на мястото - само нас ни няма там


  


 Най-комунистическото от всичко е,  че не позволяваме на другите да   се променят, особено начина си на мислене. Много егоистично и нелепо е - ние с артистична виртуозност да сме всякакви, навсякъде и във всичко, а към другите да имаме претенцията да се консервират по наш тертип.

Обичайно оприличавам  комунизмата с религия.
Не съм чувал, а може `и да има друг подобен режим, който да е от сорта на тази войнстващо атеистичнa религия, която е така добре позната и изтеглена от българите. От друга страна - всички злини, които като природни бедствия се стоварват върху ни - са преки или косвени последици от него.
Тя - комунизмата - ни отне всичко:
собственост;
Бог;
Цар,
Отечество.
Остави ни без морални устои;
смисъл на съществуване
и причина за героизъм,
което съсипа нацията, хората, близките ми, мен и бъдището на децата и внуците ми.
Тя е лицето и делото на дявола.
Божието наказание, което сами си нанесохме като народ, общество и държава.
Комунизъм беше насилствено наложен и в други европейски държави.
Разликата с Чехия, Словения, Словакия, Полша и Унгария -
е например, че успяха за запазят пиетета си към християнските ценности и да ги пренесат през пресата на атеизма, а управляващите комунисти изживяха катарзиса на промяната, отказвайки се за известен период от време от властта. Ако някой може да забележи - техните бивши компартии - не поддържат никакви връзки с настоящата наша.
Днес те са с по-висок жизнен стандарт, имат реална икономика и не се управляват все още от Москва и свързаните с тях безскрупулни мафиоти.
   Ние къде сме?
   На дъното на морето.
   Вината за това се поема с мезета.
   Вулгарно, цинично, неморално!
Но за това сме виновни всички - без изключение - комунисти и не, защото единствените антикомунисти в България от онова време се броят на пръстите на ръката ми: Илия Минев и кой ли друг...

   Бог дава, но в кошара не вкарва.

   В кошарата сме вкарали вълка и още не сме го изгонили със сопи от там.

   А църквата, религията и вярата - са все различни категории.

   Българите са атеисти по душа и анархисти по природа.

Целият  живот на Западната цивилизация се основава на християнските ценности, а ние изначално сме обвързани с дявола.
При това положение какво да очакваме да се случва с на и живота ?
Затова щом се заговори за Бог - стигаме до комунизма - стерилността на понятието у нас е компрометирана.
............................

*Пояснение към анонимните приятели: приемайте писаното  като лирическо отклонение, а не едно към едно.
Представяйте си, че съм Патриарх Максим, другото е за пред хората.

............................

Бог ще помогне -
дори да не искаме,
дори да не съзнаваме,
дори, когато го отричаме.

Ние българите сме доказателство, че и природата понякога греши.








Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя