Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 30 януари 2012 г.

О, неразумни - вразумихте ли се?!!!





            Седянка правил вчера пловдивският Николайча Поп Лудия.
       Надокарал с рейсове от близките села и паланки невинни миряни.
       Речи произнасял.
       И клеймял ли клеймял - направо ги вразумявал - разните там пловдивски интилектуалци и тям подобни, които не харесват тапети, а си държат на старите стенописи завалиите нещастни.
       Дано не е забравил да си сложи скъпия часовник светиня му - по-авторитетно би изглеждал.
       Майната им на протестиращите - те са си отявлени атиести щом предпочитат да се пазят старите избелели шарении по стените пред новите лъскави щамповани тапети!
       И тъйканък - отсякъл достът на панаирджийстващия свинар Гочето Гергов - да се не бъркат разните пловдивски архитекти, художници, реставратори и прочие безбожници - сякаш пловдивската Църква "Св. Марина" му е бащиния оставена в наследство, а не строена със стотинчиците заделяни от залъка на пловдивчани.
       Как да ги допусне в църквата Лудото Коле - да не са масонстващи на опело на акрана си - те са нежелани като римския папа.

       Кой е нещото наречено - пловдивски Николай Поп Лудия?
       
Следващия материал добре обяснява това.




http://www.vestnikataka.bg/newsImages/image_210486.jpg

      В броя на в. „24 часа“ от четвъртък отявленият любител на лукса и парите „дядо“ Николай изля в писмо своите „разсъждения“ относно критиките на Волен Сидеров за слугинажа на висши ръководители на православния клир
Според публикации в медиите споменатият вече „духовен водач“ със светско име Николай Методиев Севастиянов дължи шеметната си кариера в църковната йерархия именно на ДС произхода си.
Баща му бил офицер от службите – барета по времето на Тодор Живков, приятел с бивши началници на СДВР, както и с шефове от разузнаването като Бриго Аспарухов. Именно покровителството от страна на комунисти и ченгета изстрелва Николай високо в църковната йерархия на възраст, далеч от наложените от канона разбирания. Спомогнал и фактът, че отецът завършил освен Богословския факултет на СУ и Московската духовна академия.
      Другият повод за истеричната реакция на Николай срещу Сидеров (не по враговете на християнството, които от години шетат из страната ни), стана несъгласието на лидера на АТАКА на гергьовденската служба в Зографския манастир в Атон да се служи първо на гръцки, а после на български. „Аз лично направих бележка на владиката – Пловдивския митрополит дядо Николай, затова, че в българска църква трябва да се служи на български език“, обясни тогава Сидеров. Поклонници, които от години посещават молебена, после разказали, че гръцкият хор пее с предимство, откакто дядо Николай е станал митрополит. Преди това първо е пеел българският, а после са се включвали гърците. Днес гръцкият хор стои от дясната страна на митрополита, а преди българският е стоял там. За първи път от години насам литийно шествие с чудотворната икона на Св. Георги в Зографския манастир не се състоя. Защото гръцките попове отказаха да си цапат расата, а „дядо“ Николай така и не реагира, за да не разгневи чуждоземните отци.

                 http://www.vestnikataka.bg/newsGallery/image_1237.jpg

      В писмото си до „24 часа“ Николай доста нескопосано се опита да заличи тези гафове с елементарни оправдания – равенство на богослужебните езици, проливният дъжд, валял над Света гора и прочее. Като услужливо забравя как по време на тройната коалиция, когато Румен Петков бе министър на МВР той лично му е слугувал в същия Зографски манастир и му е отварял заключени двери със светини, които са недостъпни за очите на миряните. Сигурно заради това си верноподаничество към Глъвъта в момента Николай разполага с автопарк, достоен за милионери – две БМВ-та и една лимузина.
Ето от там идва и злобата на Николай, чието „свещено“ тяло гравитира все около червени министри, депутати и олигарси. Владиката например, е сред най-личните приятели на Георги Гергов, познат повече като Свинаря на Гоце – олигархът, който сложи ръка на панаира в Пловдив с мощното рамо на тройната коалиция и който е член на Висшия съвет на БСП. През 2007 г. Николай получил дар от олигарха – лимузина с № РВ 3737 АТ, да се знае на колко години е станал митрополит.

http://www.vestnikataka.bg/newsGallery/image_1236.jpg
      
     Медиите разкриват и близостта на отеца до бившия депутат от НДСВ Валентин Милтенов, който дарил църковния водач със златен ролекс за няколко десетки хиляди лева. Важен момент от битието на Николай Пловдивски е и неговата обвързаност дори с Ахмед Доган. Митрополитът лично забрани на отец Боян Саръев да бъде издигнат за кмет на бастиона на ДПС Кърджали. Неясно по какви причини Саръев не получи позволението на своя началник Пловдивския митрополит и не можа да участва на вота през 2007 г.(историята ни познава случаи, когато духовници са заемали светски постове, например Старозагорският митрополит Панкратий беше избран като депутат във Великото Народно събрание през 1990 г.). Така Николай направи услуга на Доган, защото само покръстителят на Родопите Боян Саръев имаше влиянието да спечели кметския стол извън кандидата на ДПС. След височайшата забрана на владиката кмет на града стана Хасан Азис (в момента разследван от прокуратурата за далавери по Водното огледало).
На 29 юли 2009 г. пък същият митрополит Николай апелира от амвона на църквата „Св. Петър и Павел“ в Пловдив миряните да гласуват за кандидат-депутата от БСП Петър Мутафчиев, разказват очевидци. За него той агитирал и в други пловдивски църкви.
Вестник „Стандарт“ в статия от 16 Февруари 2007 пише, че професорът във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Иван Калчев и отец Камен Бараков са обявили митрополит Николай за психичноболен в ефира на bTV. („Тази сутрин“, 14 февруари 2007 г., 08:30 ч.) Още, че според Богдан Кръстев, президент на фондация „Св. Архангел Михаил“, пловдивският владика е бил лекуван в психиатричната болница на 4-и километър в София като младеж. Този факт бил излязъл наяве във връзка със съборена плоча на Васил Левски в църквата „Св. Петка“ преди години. Фондацията направила проверка и следите я отвели в клиника „Св. Наум“, където се натъкнала на данните за лечение на Николай Севастиянов, бъдещ пловдивски митрополит. В същото предаване Иван Калчев нарича дядо Николай „ултра-консервативен“ и „ретрограден.“

http://www.vestnikataka.bg/newsImages/image_210486.jpg

       Свинарят на Гоце  Георги Гергов е сложил ръка на летището в Пловдив писа преди години в. "Атака". През април 2009 г. олигархът и член на БСП е взел под наем за 50 години 300 дка църковна земя до аеропорта в землището на с. Крумово. Огромният парцел бил осигурен от неговия личен приятел – пловдивският митрополит Николай. Решението е гласувано от Светия синод в отсъствието на митрополита. Според запознати скандалният владика прибегнал до този вид отдаване на църковната земя в полза на Свинаря на Гоце, защото в момента има мораториум върху продажбата на имоти на Българската православна църква. „Иначе Гергов директно щеше да си я купи“, категорични са депутати от Пловдив. Не е ясно при какви условия са били дадени тези 300 дка за ползване от олигарха Гергов, който благодарение на приятелството си със президента Георги Първанов стана собственик на Панаирното градче в града под тепетата. Николай създаде специално отличие в епархията си, за да го връчи на Георги Гергов. На 25 ноември 2008 г. Свинарят на Гоце стана първият носител на ордена „Свети апостол Ерм“, учреден специално по повода от Пловдивската митрополия с решение от 16 септември същата година.

http://www.vestnikataka.bg/newsGallery/image_1235.jpg

     Владиката обича да вози светите си телеса не в какви да е коли – трябва да са лускозни, скъпи и набиващи се на очи. Автопаркът, който притежава, е като на мутрите от 90-те години. Николай разполагал с ауди А8, мутренското „кубче“ мерцедес G-класа, 2 БМВ-та. С две от лъскавите си возила той се появил преди време и на церемония в Семинарията. Духовническата процесия включвала свръхскоростното БМВ М5 и всъдехода шевролет – и двете с регистрационни табели РВ 3737 (които в КАТ се дават срещу сумата от поне 2 бона). За първи път в семинарията бил гариран и мерцедес G класа. Ръбестите форми на страховития джип се откроявли осезаемо до духовническия баварец.
Десетки хиляди лева „цъкат“ на ръката на владиката Николай. За никого не е тайна, че митрополитът обича скъпите играчки като луксозни автомобили, маркови часовници от водещи швейцарски производители, както и квалитетно обзавеждане, например „Версаче“. Медиите от години се удивляват на все нови и нови придобивки от Николай, които нямат нищо общо с неговия духовен сан, обществено положение или финансови възможности (поне не и официалните). Пример: на 28 октомври 2008 г. отец Николай служи с часовник „Вашерон Константин“ с тамплиерски кръст на дясната ръка, пише в. „Експрес“. Владиката отслужил водосвет с швейцарското бижу на китката си на откриването на параклис на Медицинския университет. Дядо Николай показа часовника си за първи път на обществено място уж случайно. Вероятно духовникът е забравил да свали „Вашерон“-а си.
http://www.vestnikataka.bg/newsGallery/image_1238.jpg
 
Според майстори часовникари тамплиерският кръст на копчето за нагласяне на времето е като запазена марка на швейцарската фирма. „Вашерон Константин“ е втората най-скъпа марка на планетата след „Патек Филип“. Разходка из интернет показва, че цените за моделите на марката тръгват от 16 – 17 хиляди щатски долара. За „Malte Dual Time Regulator“, с какъвто се сдобил Николай, цените тръгват от над 24 хиляди щатски долара!
Година по-късно, на 16 септември 2009 г. Николай, който обича да демонстрира безкомпромисна отдаденост на православните ценности, изведнъж показва друго – на откриването на учебната година в семинарията в Пловдив владиката показа перфектни и грижливо подбрани аксесоари под тържествените църковни одежди. Снимки, публикувани в пловдивския вестник „Марица“, разкриха, че отецът е окичил ръката си със златен часовник „Ролекс“ с позлатени части на каишката, а блестящо бялата му риза е била гарнирана с уникални ръкавели, изработени от майстори ювелири и обсипани със скъпоценни камъни. Часовник от тази марка струва от няколко хиляди до няколко десетки хиляди долара. Каква е цената на копчетата на ризата на духовния пастир, не може да се каже, но едва ли отецът би сложил нещо евтино в съседство със скъпия часовник, коментира Медиапул.




                                   Звук: Исихия - Проклятието (Isihia - The Curse)


Човек дори добре да живее - не може без rock`n`roll!


Free counters!

събота, 28 януари 2012 г.

Каскет-бабаитски легенди









Ето част от
самопризнанията в полицията на един "хуманистичен" лирик - истински интернациаоналсоциалцървулпрогресист, който срещу заплащане е работил против родината си в полза на чужда държава.

Т.нар. Кольо Йонков след арестуването му на 4 март 1942 г. собственоръчно го е писал и подписал:
"Именувам се Никола Вапцаров. В момента на арестуването ми заемах длъжност при ЦК на БКП в комитета, който ръководеше т. нар. специална работа.
От партийните хора трябваше да се отделят най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи.
В случай на война със СССР те трябваше да прекъсват жп линии, телеграфи и телефони, да изхвърлят влакове, да подпалват вагони, цистерни и шлепове с муниции.
Начело на този комитет беше поставен Васил... (Цвятко Радойнов)
Той беше дошъл от СССР с подводницата.
Аз бях втория член на комитета и получих псевдонима Лозан.
С нас често идваше и Стоян ... предполагам, че той е бил завеждащ бойните групи в София.
Два пъти пренасяхме взрив на ул. "Тодоровци".
При нас дойде още едно лице от ЦК, Васил го наричаше Стареца."

* * *
"Стоян ми даваше по 100, 200 лв. седмично за лични нужни, за да не работя по специалността и да имам време"

* * *

"Стоян ми даде пистолет "Парабел" и ме попита мога ли да си служа с него, казах, че мога. "

* * *

"Получих предавател ..."

* * *


В тези показания той е направил ясен и точен портрет на личността си. В тях не прочетох никъде за любов, патриотизъм, човеколюбие, които да са го мотивирали - поне за оправдание.
За определени индивиди тези думи вероятно са повод за някаква извратена по особен начин комун.онанистическа гордост - нека им припомня, че Кольо Йонков не е бил член на шайката им от безродници и цялата му дейност и обвързване е било срещу заплащане, както сам е отбелязал. Както се казва - въпрос на бизнес.
Ако някой може да се гордее с този морален кастрат - нека се гордее - аз не искам, защото не съм и няма да бъда платен убиец на българи в полза на враждебна държава. Не искам да чета и стиховете му - достатъчно ни ги набиваха в главите по времето на комун.онанизмата, когато ни промиваха главите с какви ли не небивалици и огняро-интелигентски ментета.



Само го сравнете с Христо Ботйов!












сряда, 25 януари 2012 г.

Примитивен екзестенциализъм











     Секса, парите или властта развращават човека или
стремежът му към тях е непреодолим атавистичен нагон?




                        Asia - Heat Of The Moment

понеделник, 23 януари 2012 г.

Ще правим ток от Черно море




Ако тази идея се реализира ще трябва да променим мнението си за БАН.


Европа ни дава пари за уникалната технология

Учени от БАН са на път да решат енергийните проблеми на България с уникална идея. Те са измислили как да произвеждат ток от Черно море, пише Стандарт. Технологията им оползотворява сероводорода във водата и го разлага на място. Полученият водород се използва директно за производство на електроенергия. Проектът вече спечели финансиране по програмата era.net на Европейския съюз.

Годишно в Черно море се образуват нови количества сероводород, съответстващи енергийно на потреблението на природен газ в България за 12 месеца.

Проектът трябва да реши няколко проблема, тъй като технологията е неприложима в плитки води.
Необходима е работа в открито море на платформа или кораб. Трудно е и складирането на получавания водород, но учените от БАН са близо до решения.
Проектът е в сътрудничество с учени от Тимишоара, Румъния и Тбилиси, Грузия.



Стават нещата, когато няма хидроконсултанти като Аамет Циганина. Колко ли кинта щеше да опъне, ако тройната курволиция беше на власт?




     
Яхтата на Аамет Циганина като плуваща чиния









четвъртък, 19 януари 2012 г.

сряда, 18 януари 2012 г.

И ДС създаде Бог!*




      
 


     След като почти всички митрополити на "Светия" синод на БПЦ се оказаха активни сътрудници на червеното комун.онанистическо гестапо, можете ли от първия път да познаете кой ще ги защитава и ще доказва, че са истински праведници - почти на крачка от блаженство?




-----------------
*
- вариация върху заглавие от http://www.webcafe.bg/, откъдето е и илюстрацията.



вторник, 17 януари 2012 г.

За шистите, урана и философията, или откъде духа вятъра








Хем искам да сме независими от гаулайтерите в Кремъл, хем ща природата ни да остане девствена и непокътната!
Прави са философите - няма пълно щастие. Не може хем душата в рая, хем оная работа в омая.
Какво диалектеческо потиворечие - изцяло в тон с постулатите на комун. онанистическата религия.
Впрочем около игрите с шистовата газ - в съзнанието на хората и публичното пространство се клишира една голяма лъжа, а именно, че по подобен унищожителен за природата начин у нас никога не са се добивали природни ценности.
А-ха!
Не, ама да!
По времето, когато щяхме да борим хамериканците - в гордата ни соц. родина се добиваше уран за мирните съветски атомни бомби, при това в огромни количества.
Не сме забравили тази щастливо отминала действителност. Помним и поразяващия въображението факт, че ако не бяхме подарявали, а продавали този уран по действителните му цени на международния пазар - скромната ни Българийка ни щеше да бъде един европейски Кувейт.
Та как се добиваше този уран? Биеха се сонди. Като реагенти дълбоко в недрата на земята под налягане се вкарваха химически вещества и от там се изпомпваха заедно с урана. Товареха се в цистерни и право в Съветския съюз - земята на мирния атом. Е, нямаше го момента са хидравличния удар.
Да не би някой да си мисли, че съветските соц.хим.реагенти са били хуманни и по человечески безопасни - най-малкото с качествата на одеколон "Руска тройка", руски квас или антиоксиданти? Ако бъде допуснато да се направят проучване и сравнителни изследвания за последните 40 години колко хора за изгинали от ракови и други тежки дегенативни заболявания в районите в Тракия североизточно от Пловдив и ги сравни със същите данни за който и да е съседен район ще остане поразен от резултатите. Но тава никой, никога няма да позволи да се случи - така че спете спокойно, деца!
Като следствие от тази дългогодишна усърдна дейност - в полза на мира и разоръжаването - се предполагаше, че огромното море под Тракийската низина до 2 000 година ще е практически отровено и водата му напълно неизползваема. За да се тушират донякъде щетите беше проектиран и започна изграждането на язовир, като второ стъпало над тогавашния язовир "А.Иванов" - днес известен като поле за прилагане хидрогеоложки знания от Аамед Циганина и именуван "Цанков камък".
Добре, че парите на русите свършиха и куманизмата се обърка изначално, та това престъпление приключи през 1 990 год. Естествено каквато е вече традицията у нас - без да има виновни и наказани за този геноцид към народа - нещо повече - случаят се замете, забравете!

В тази връзка - подобни ми изглеждат и перипетиите около историята с шистовата газ. Управляващи смехурковци се прават на улави и хитреят на дребно с половинчати законови мерки, колкото да измият очите на протестиращите, преди да са напуснали България.
Комун.онанистите припяват услужливо и си чакат следващия мандат - и такь далее...
Някой да е чувал комун.онанист у нас да е противник на енергийната ни зависимост от Кремъл? Няма и да чуете - те се чувстват руси безродници, а както е известно не само Шеврон може да хидравличи ударно - Лукойл също е майстор - винаги готов да ни попаде петия член.

Мисля, че едните и другите чакат по-добри времена - естествено в полза на Русь.

Хара, внимателно - да не го ядосате д-р Б. Борисов, че на инат ще пусне добива на газ.

Нема пълно щастие, братя и кротувайте - Бойко шъ съ смили над нас,
нищо че сме лошав матри'ал и послушни като кучета!


четвъртък, 12 януари 2012 г.

А сега кой ни е виновен?





      На страницата си във Фейсбук споделих текст на Иван Костов:


"Най-после настойчивите ни опити да накараме българският парламент да осъди Възродителния процес успяха. Днес Народното събрание прие декларацията внесена от СК , с която осъди категорично насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Документът обявява прогонването на 400 000 български граждани от турски произход през 1989г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим и призовава българското правосъдие и Главния прокурор да възобновят делото срещу виновниците.
Опитът процесът да се покрие с давност, прехвърля вината от конкретните извършители, върху целия български народ."



      Получих следния коментар:


"а сега требе да приемат декларация с която да поискат обезщетение и извинение от турция за 500 г геноцид на Българите "



     
Питам се какво подтиква хората към това желание да търсят  причини за историческите ни неблагополучия и катастрофи като народ извън българската общност и все да искаме от някого извинения, прошки и обезщетения за тях?
      Преди да го направим - не е ли по-редно да се замислим защо българчетата стояха 500 годин под турско робство и не е ли причината за този поучителен за всички ни факт най-вече в самите нас - в начина ни на мислене и реагиране на случващото се около и в нас.
      Никой не ни е виновен за собствената ни нищета, щом сме го допуснали и търпяли, и поради тази причина не ни дължи нищо.
      Нищета, която ни е обладала като народ  днес не е по-различна от средновековната.
      За нея от кого да искаме обезщетение и извинение?





неделя, 8 януари 2012 г.

ДС и/или БКП-БСП? Кой е „по-по-най“?

Само корумпираните натури имат шанс в днешна България – това е изводът, който непредубеденият читател не може да не направи, изчитайки представения по-долу материал.
Авторът – доктор на науките и старши научен сътрудник – очевидно е бил в кухнята на събитията, довели до т.нар. „демократични промени“ след 10.11.1989 г.
Става ясно кой е главният виновник за сегашното последно място в Европа и на едно от последните в света на една цветуща в миналото държава – днес просто безразделна територия на Мафията.
Четивото е горчиво, но истинското лекарство никога не бива сладко.*








КОЙ ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ СЕ УПЛАШИ ОТ СЛУЖБИТЕ
ЗА СИГУРНОСТ И КОЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ТЯХ.

МОЖЕ БИ Е ВЕЧЕ ВРЕМЕ ДА КАЖЕМ ТОВА **



Задължени сме да разкажем за другата страна на събитията, били дълго време в полезрението на обществото, заради доброто име на немалка част от нашите бивши колеги, заради паметта на загиналите за България, заради “самоубитите” – основно в края на осемдесет и девета и през деветдесета година, и техните деца и семейства. А също така ще добавим, заради жертвите на репресиите, които с основание виждат в лицето на ДС своите палачи, не давайки си сметка, че Държавна сигурност е била само инструмент в ръцете на ръководството на БКП.
В част от обществото справедливо съществува негативна представа за службите на Държавна сигурност и хората, които са работили там, като репресивен апарат на тоталитарния режим на БКП.
Тази представа е формирана съвършено закономерно в резултат на репресивните действия на тоталитарната държава, осъществявани с различна интензивност през периода 44 до 89 година.
В края на 89 и началото на 90 година бяха положени големи усилия и се осъществиха координирани акции – отначало главно от определени среди в БСП за съвършено целенасочено и преднамерено създаване на негативна представа за службите на Държавна сигурност. Защо се стигна до това и кой имаше интерес от обявяването на ДС за виновник за всички беди в България? Мотивацията и желанията бяха различни, но целта – една и съща.
За част от партийния елит беше необходимо да посочи на обществото кои са лошите момчета, които са му въртели мръсни номера толкова години.
Кой създаде лагерите и затвори в тях не най-лошата част българите?
Кой не го е пускал да пътува зад граница, или за да даде съгласието си, го е карал да клепа колегите си?
Кой е спирал кадровото израстване, в голяма част от случаите на способни и трудолюбиви специалисти?
Кой създаде задграничните фирми и дружества и чрез тях източи огромни суми държавни пари?
Кой подслушваше телефоните, четеше кореспонденцията и следеше незаконно гражданите на собствената си страна?
Кой осъществи най-голямата престъпна терористична акция в най-новата ни история, наречена цинично “възродителен процес”, и пр., и пр.?

За тези, които бяха самоотвержено топили колеги и приятели също беше изгодно да дискредитират бившите си непосредствени работодатели.
Тези, които бяха жертви на репресиите, естествено жадуваха мъст и вероятно техните чувства са най-искрени и справедливи, независимо че не са в съзвучие с библейските постулати.
Тези, които искрено искаха да строят нова свободна България, също нямаха интерес да продължава да съществува изградена система с добра организация и връзки в преобладаващата си част, особено що се касае до висшето ръководство, просъветски и проруски настроена и, разбира се, по презумпция вярна на БКП-БСП.
Тези, които бяха замислили, планирали и започнали разграбването на България също нямаха интерес от съществуването на службите за сигурност – още повече от служебните архиви, където се пазеха и много техни грехове и престъпления.
Сигурно има и други мотиви и големи групи от хора, които желаеха ликвидирането на ДС. Тук не трябва да пренебрегваме и външния натиск и интерес в тази посока.
За тогавашното ръководство на БКП-БСП (имам пред вид края на 89 и началото на 90 година) има и друг конкретен и основателен мотив за разправа с ДС във вида, в които я завариха промените и нейното бързото съкращаване и маргинализиране.
Партийната върхушка най-добре знаеше колко мощен инструмент е създала в лицето на службите за сигурност.
Освен това вече се бяха получили твърде много доказателства, че там работят не само сляпо подчиняващи се на партийната повеля, а има и такива, които мислят самостоятелно. На редица места те бяха успели да увлекат колегите си и да ги настроят срещу неадекватните и предателски спрямо националните интереси действия на висшата партийна клика.
Ликвидацията на разузнаването и службите за сигурност беше и в интерес на новите ни западни “приятели” по много причини. Имено по признание на експерти от западните служби нашето разузнаване беше едно от най-ефективните в света. В службите работеха изключително хора от български етнос (не че сред тях нямаше изверги и предатели, но общата атмосфера беше – работим и се жертваме за България, а жертви имаше, но това е друга тема).
Мина времето, когато беше модерно да се пише някой постфактум за активен борец против тоталитаризма и посттоталитарните явления; а и медалите, милионите от разграбения бюджет и предприятията вече са “раздадени”. Събитията, за които ще стане въпрос тук, ставаха в коридорите на тогавашната ДС, и ако документите са надлежно унищожени, така и ще си останат неизвестни за обществото и за историците, които един ден може би ще се опитат да пресъздадат картината на „Прехода“.
Това, което ще изложим тук ,не се базира на някаква специална, секретна и прочие информация. Това е разказ за събитията от позицията на непосредствени наблюдатели и участници. Може да има някои неточности по отношение на датите и реда на събитията, но не и по отношение на тяхната същност.
Около 15-20 ноември 89 година във в.„Работническо дело“ беше публикувано писмо-обръщение на Секретариата на ЦК към членовете на БКП. Не ни е известно, но е твърде вероятно писмото да е било подготвено от някой от четиримата, организирали и осъществили свалянето на Живков, а може би от техни противници в Секретариата
Целта на това писмо вероятно е била да призове верните и консервативни партийни кадри към стабилизиране на партийните и държавни структури за неутрализиране на зараждащите се неформални демократични структури.
За всички, посрещнали станалото на 10 ноември с радост и надежда беше ясно, че това е крачка назад.
Същият ден на обяд в едно от не последното по значение поделение на ДС беше спонтанно свикано събрание на енс-ката партийна организация (вероятно най-многочислената в структурите на ДС) и беше приета резолюция, в която се изразяваше категоричен протест срещу публикацията и се гласува “вот на недоверие” на секретариата на ЦК.
Резолюцията е била изпратена до ЦК и ПК на МВР.
Към края на ноември или в началото на декември във в.“Работническо дело“ имаше още една публикация с безумно съдържание в горния дух, която е предизвикала приемането и изпращането в ЦК, ГК и ПК на МВР нова резолюция, в която единодушно било гласувано “вот на недоверие” на ЦК.
Кулминацията вероятно е била на 3 януари, когато в същата партийна организация е била единодушно приета резолюция, с която се гласува “вот на недоверие” на генералния секретар на БКП, Александър Лилов. Резолюцията отново е била изпратена до всички висши партийни инстанции. Някои вероятно помнят, че ситуацията тогава беше сложна, близка до взривоопасна. Лилов публикува на 30.12.1989 г. във в. „Работническо дело“ статия за “възродителния” процес, в която се третираше и въпросът за възстановяване на имената на насилствено покръстените. Там се твърдеше още, че тази статия ще стане “библия по националния въпрос”. Според изложената в нея теза се изискваше за възстановяване на името да се подаде молба. Това предизвика справедливия гняв на засегнатите и група от около двеста – триста души български турци пристигнаха от цялата страна и организираха денонощен митинг пред хотел София, днеска „Радисон“. Пред студентския дом беше организиран контра-митинг от войнствени националисти, или по-скоро бихме казали – расисти и ортодоксални членове на БКП. Времето беше студено, но хората останаха на площада няколко денонощия. Парадоксът беше в това, че офицери от страшилището ДС носеха храна, кафе и чай на дошлите от далечни краища на страната протестиращи. И то едновременно и на двата митинга.
Вероятно тази, трета резолюция, изплашила не на шега ПК на МВР и ЦК на БКП, и на 4 януари е бил направен опит за промиване на мозъците на служителите в партийната организация на поделението – източник на скандалните и опасни резолюции, от секретаря на партийния комитет на МВР Емилов. Мисията му е завършила с това, че е бил помолен от събранието да си отиде да си научи урока и подготви адекватни отговори на задаваните му въпроси, и тогава да заповяда за нова среща.
В това време вече се формираха първите неманипулирани неформални сдружения, и макар и плахо тия, които дълги години се бяха спотайвали и страхували, и без никакъв опит в организационна дейност и работа с хора, започнаха да заявяват позициите си с искане за реални промени и власт.
Планът на организаторите на дворцовия преврат обаче беше друг.
Готвеше се поредният партиен конгрес и се правеха усилия да се запази съществуващото статукво и властта да остане в ръцете на БКП.
Но духът вече беше пуснат от бутилката, и то от неумели ръце, и не можеше лесно да бъде затворен обратно в нея.
Вероятно тогава се е зародила идеята да бъде въведено нещо като извънредно положение и по този начин развитието на процеса да бъде овладяно. В българската история мераклии за диктатори винаги е имало, и сега такъв се беше намерил в лицето на амбициозния и патологично жаден за власт Александър Лилов.
След като армията беше неутрализирана с участието в преврата на Джуров, а вътрешният министър Д. Стоянов беше отстранен, трябваше да се получи подкрепата на ръководството на ДС в центъра и по места, тъй като това беше единствената реална организирана и школувана сила в България, чрез която можеше да се осъществи контрол върху страната. По сценарии това беше предвидено да стана на 6 януари на среща на Лилов с цялото ръководство на ДС.
Предварително да вметнем няколко думи за Д. Стоянов. Син на беден работник , разстрелян 44 година като ятак, предаден от човек, който впоследствие се издигна до секретар на окръжен комитет, той беше външния човек в МВР. Вероятно Живков е разчитал на неговата лоялност и безопасност, тъй като той не беше работил с агентурен апарат и нямаше авторитет сред служителите. Беше идеалната алтернатива на Григор Шопов, които дълги години реално ръководеше службите и заради своята принципност и огромен опит имаше непоклатим авторитет сред служителите, следователно беше опасен.
Известен е епизод на телефонно пререкание между Живков и Стоянов по повод на поредните безчинства на Владо – сина на Първия – когато Стоянов, отказвайки да изпълни някое от безумните разпореждане на Живков, си подал оставката по телефона с думите: “Аз имам диплома за учител по история, а не за министър“. Твърде рискована постъпка. Твърдят, че заради такова поведение генерал Кашев бил изпратен на оня свят.
И още: с разпореждане на Андропов при отлитането на аерогара София Д. Стоянов е включен в състава на Политбюро. Странно нещо е човекът и неговата съдба. Състоял се разговор в кабинета на министър Стоянов, веднага след преврата, в който той разпорежда на свой заместник да се търсят верни хора, на които да се предадат за да скрият парите, “става дума за много, много пари”.
Може да се гадае какво е разбирал тогава един министър под „много пари“.
На пленума за отстраняването на Живков, Стоянов почти единствен се противопоставя на решенията. Очевидно той е бил извън играта. Дали го е направил поради верноподанически чувства и наивност или е предугаждал вулгарния грабеж, който се задава, и вътрешно не е бил съгласен с него – можем само да гадаем.
Известен е и фактът, че на 10 ноември на школниците в Симеоново са били раздадени автомати; от заранта са ги държали в неведение, два-три пъти са ги качвали в автобусите. Но състоял се е телефонен разговор между Стоянов и Джуров, в които последният му е казал: “Митко, няма смисъл да загиват момчетата”.
Зад тази фраза се крие истината, че танковете от секретното поделение … и това в Суходол са били в готовност да защитят „мероприятието“.
Впоследствие под името на Д. Стоянов излезе от печат малко книжле с неверни и наивни обяснения за така наречения „възродителен процес“. Такава книга не би написал-кандидат студент по история, а не човек с диплом на историк, камо ли човек, които е разполагал с цялата информация по проблема. Вероятно това е неуспешен опит да се скрият фактите кой е реалният подбудител и кой е стоял в България зад този противоречещ на националните интереси на страната вандалски акт. Последващите развития на събитията на Балканите може би дават верния отговор на този въпрос. Немного след излизане от печат на тази книга Д. Стоянов вече не беше сред живите, така че трудно би могъл да потвърди или отрече авторството си.
Но да се върнем на срещата с Лилов.
Датата на провеждането й съвпаднала със заключителния етап на избирането на делегатите от МВР за конгреса на БКП на 31 януари, което събрание се провело на следващия ден, в неделя в салона в сградата на ул. Гурко.
Тези дати са знаменателни и с това, че в същата тази събота в сградата на МВР в кабинета на един от началниците на управления – вероятно по нареждане на четворката – посредством Семерджиев беше съставена декларация за обявяване на извънредно положение в страната.
В кабинета попаднахме случайно, но останахме и се намесихме при съставяне на декларацията с желанието да бъде изготвен по-мек и не така категоричен и безапелационен текст. Първоначалният текст беше абсурден. Въвеждаше се комендантски час от 21.00 до 6.00 часа, през което време се забраняваше събирането на групи от повече от трима души, така че човек и с такси не би могъл да се придвижи – да не говорим за градския транспорт.
Веднага след съставянето на декларацията тя беше напечатана и заминаха коли да търсят членовете на правителството на Г. Атанасов да я подпишат. Тя трябваше да бъде прочетена рано в понеделник на 8 януари и веднага въведени съответните мерки. Министрите се бяха скрили не бяха намерени или са отказали да подпишат документа и Слава Богу, той остана само къс хартия. Да се надяваме, че за новата ни история някъде има запазено копие от него.
В същото това време, докато се пишеше декларацията, по добра стара традиция по телефона беше разпоредено на началника на оперативно техническо управление да започне подслушването и наблюдението на лидерите и членовете на сформираните неформални граждански структури.
Чест прави на този генерал. Той категорично отказа да изпълни заповедта. Дори се изрази доста красноречиво по български по повод на това нареждане, като заяви: “Които иска да го прави, нека издаде писмена заповед и да дойде да я изпълнява”.
Срещата с Лилов беше планирана и организирана добре. Независимо от лошите климатични условия и дълбокия сняг, бяха събрани ръководителите на ДС от цялата страна – от началник-отделение нагоре, заедно с партийните и комсомолски секретари.
Салонът в сградата на министерството не можа да събере всички и се наложи да се ползва и столовата под него, която беше набързо озвучена.
На трибуната са Семерджиев, Лилов, Велко Палин, Гоцев, Емилов и още две три по-дребни креатури.
На втория ред в салона бяха заместник министрите, началниците на управления и, както беше казано по-горе, зад тях цялото ръководство на ДС, тоест хората които представляваха тогава единствената, като изключим армията, организирана сила, която можеше да държи страната под контрол. Не споменавам тук за милицията, тъй като тя тогава безпрекословно се подчиняваше на разпоредбите на ДС.
Сценарият е бил замислен според добрата стара практика – да се даде на “народа” правото да се изкаже, а после да му бъде казано и разпоредено какво да изпълнява.
Обаче за добро или зло този път проиграваният много пъти сценарий не сработи.
След откриване на срещата от ген. Семерджиев започнаха спонтанни изказванията на колегите. Изглежда режисьорите на спектакъла бяха подценили ситуацията и натрупалото се напрежение. Не бяха добре подготвени предварително венцеславни изказвания и дискусията се проведе в известна степен в свободен, нережисиран дух.
Основната гореща тема бяха митингите на площада пред Народното събрание и потенциалната опасност те да прераснат в сериозен конфликт. Имаше и колеги, които се опитаха да оправдават смяната на имената и създалата се ситуация, но болшинството от изказващите се осъждаха така наречения „възродителен процес“ и посочваха партийното ръководство като единствен виновник за него.
Показателно беше изказването на служител, който е бил непосредствено ангажиран в процеса и в потушаването и ликвидирането на възникналите бунтове и огнища на съпротивление. Той разказа за конкретни случай на насилие и оказване на съпротива, както и за пострадали протестиращи и служители. С явно вълнение четеше предварително подготвения текст. Когато стигна до това, че на два пъти едва се е отървал да не бъде убит и зададе въпроса към седящите на трибуната “Кой тогава щеше да се грижи за моите две деца”, сълзите потекоха от очите му и той повече не беше в състояние да чете. Това нажежи още повече обстановката.
След още едно изказване на трибуната се качи служител, който нажежи още повече обстановката. След като отправи редица конкретни обвинения към ръководните органи на БКП за това, че са довели икономиката на страната до катастрофално положение, се спря на вандалския акт “възродителен процес” и статията на Лилов, която беше непосредствена причина за възникналото остро напрежение и митингите. Въпросът му към стоящите на трибуната: “Ако ситуацията на площад „Народно събрание“ излезе изпод контрол, вие ли ще застанете между двата митинга, или отново ще се разпоредите стоящите в залата да поведат подчинените си срещу протестиращите?” беше посрещнат с красноречива бурна реакция от залата.
Изказването завършило с думите “Ръководството на БКП продължава да се държи като диктатор и да прави сериозни политически грешки и следва да признае вината си и се извини тази вечер на българския народ пред камерите на националната телевизия, а Александър Лилов като непосредствен виновник за създадената конкретна критична ситуация трябва да си подаде веднага оставката.”
Това искане беше аплодирано и бурно одобрено от огромното болшинство на присъстващите.
Атмосферата беше така нагорещена, че беше достатъчно някой да каже: „Нека да задържим хората на трибуната и повикаме телевизията тук и това да стане веднага!“ - няма никакво съмнение относно това как щяха да се развият събитията. Съществувала е реално и друга опасност – да се повторят кървавите събития от Букурещ, станали няколко дни преди това. (Ако това беше станало, вероятно сега България щеше да е по-напред по пътя си към Европа.)
След още някои изказвания Лилов направи опит да говори. След като беше дълго освиркван и не му беше дадена възможност да се изкажe, той си седна. Семерджиев се опита да успокои залата и Лилов отново се изправи зад катедрата. Ситуацията се повтори и бурните протести на колегите отново не му дадоха възможност да говори.
Накрая Семерджиев успя да укроти залата и на Лилов бе дадена възможност да говори, макар и прекъсван с реплики и неодобрения. Доколко той не е оценил обстановката тогава пролича от думите му, с които той разви тезата, че нищо не се е променило:
“Ние сме ви управлявали и пак ще ви управляваме, а вие сте длъжни да ни се подчините и да ни служите!”.
“Аз дойдох тук с ЛАДА не поради това, че нямам бял Мерцедес”. Цитат от изказването му.
С това срещата е завършила.
Любопитно е какви анализи и изводи са били направени от организаторите й.
Факт е обаче, че един-два месеца след тази среща Семерджиев започна чистката в службите по критерия “непослушните вън”. (Без да се впускаме в една още по мрачна тема ще споменем само, че някои колеги изчезнаха, “самоубиха” се или загинаха при не изяснени обстоятелства, по принципа “има човек, има проблем, няма човек…”. А Лилов на заседание на ръководния апарат на БКП е казал, че “с тези хора не може да се работи”. Станало му е ясно, че съществува реална опасност службите или поне отделни ядра от тях да се противопоставят на подготвяното безочливо разграбване на България.)
Може само да се гадае на каква подкрепа е разчитал тогава Лилов и хората около него, но поведението и действията им бяха нагли и самонадеяни. Вероятно това поведение може да се обясни с гаранциите за външна подкрепа – този път вече от Големите братя от Запад. Лилов и Гоцев отдавна си бяха гарантирали това, бидейки дългогодишни агенти на ЦРУ и М6. Но това е тема за друг разговор. Би било интересно да се надникне в техните досиета, все някъде има нещо запазено.
Още с встъпването на Семерджиев в длъжност започна интензивно селективно унищожаване на архивите почти във всички служби на министерството. Бяха използвани различни методи за унищожаване. Вероятно най-масов беше превръщането им на хартиена каша и източването посредством вода в градската канализация. По този начин бяха унищожени например стотици хиляди картони на службата за проверка на кореспонденцията-ПК. Много архиви бяха изгорени в службите и частни крайградски вили. Вероятно и много са били съхранени с актуалната тогава техника, фотографиране.
Архивите лесно се подаваха на унищожение, но по-трудно беше с хората, които не бяха вече така послушни и безропотни. Под влияние на това, което ставаше в обществото в някои поделения започнаха спонтанно да се формират инициативни комитети за образуване на профсъюзи на офицерите от службите за сигурност. Тези инциативи бяха бързо потушени.
След като контролиращата тогава БКП-БСП върхушка се убеди, че запазването в този вид на службите за сигурност е опасно за самите тях, беше започната целенасочена медийна атака и обработване на общественото мнение. Целеше се да се докаже, че виновник за всички беди в България е ДС. Непросветеният човек лесно беше манипулиран и убеден, че ДС е била държава в държавата и вършела всичко безконтролно по своя инициатива и на своя глава.
Това просто е абсурдно.
Тодор Живков и тесният кръг от верни около него хора контролираха всичко в страната и най-вече службите за сигурност и армията.
Началникът на ДС във всеки град беше директно и безапелационно подчинен на секретаря на градския комитет на партията. И най-малките отклонения в спазването на разпоредбите и указанията от партийните йерархични структури в центъра и на места се наказваха строго, а понякога бихме казали – сурово; доказателства за това има достатъчно много.
Тук не става въпрос за стопанските и дребни криминални престъпления. На верните хора те биваха опрощавани. Вярност, и то лично към Живков, и така по пирамидата надолу, е ключът за разбирането на взаимоотношенията. Тъжно е, че това навежда на някои размисли във връзка с днешната действителност.

Вероятно опитът за преврат на Горуня и хората около него бяха научили Живков как да пази властта си. Който проследи историята на формирането и темпа на нарастване на числения състав на службите на ДС, ще забележи ясно изразен пик именно след този период. За хората, които работеха в службите и умееха да мислят беше очевидно, че немалка част от финансовия ресурс и кадрови потенциал, особено на службите на контраразузнаването, се използваше да охранява едноличната йерархична власт на кликата, а не сигурността на държавата. Отделът за директно проследяване и наблюдение със 60 % от ресурса си работеше не по защитаване на интересите на държавата, а на управляващата клика.
Тъй като по презумпция предназначението на част от службите беше да знаят всичко, което става в държавата и обществото, те имаха много информация и архиви включително и за безобразията и чисто човешките слабости и пороци на властимащите. Техните досиета бяха взривоопасни, а не на жалките доносници, които шпионираха и топяха близки и колеги заради кариера и други благини. Оставянето на тези досиета в ръцете на ненадеждни хора в новите реалности беше опасно, даже много опасно.
И така стигаме до момента, когато криещата се зад добре пропагандираните комунистическо/социалистически идеали и лозунги, изпълняващата роля на официална власт партийно-държавна върхушка, е принудена да смени политическата олигархична форма на управление с икономическа олигархия, под което разбираше самата себе си.
Даваме си сметка колко цинизъм има в това заключение, но изглежда в обществения, както и в частния живот, когато липсва създаден действащ механизъм за обратната връзка, първичните животински инстинкти управляват поведението на хората.
Вероятно след време историци и икономисти ще направят анализи на този период от българската история, особено ако архивите не са унищожени или надеждно укрити.
Има малък шанс.
И може би там ще са изписани имената на истинските виновници, ако е уместно в такива случаи да се говори за персонална вина, а не всички беди до осемдесет и девета година да се струпват на главата на ДС, а след това – на бившите ченгета.
След ноември 89 година по нареждане на ЦК от складовете на МВР бяха раздадени, като безотчетни неколкостотин единици огнестрелни оръжия, включително и автоматично, на верни свои хора.
Някои от тоя оръжия и сега продължават да стрелят по улиците на градовете и по страната, да убиват навеждат респект и ужас.
Някъде там се крие и обяснението на създаването на “борческите” групировки.
Ако след време историята прецени, че не всичко това, което се върши сега в България, е било в интерес на обществото, а дали е възможно да бъде обективно направена друга оценка, кой ще бъде виновен – чиновниците в държавната администрация на изпълнителско ниво или този, който е вземал и прокарвал политическите решения? Правителства, народни събрания, абстрактните понятия партии, кои?
И да се върнем към срещата. Тъй като в салона и столовата бяха над седемстотин служители от цялата страна, приканваме всеки, който си спомня по-добре случилото се, да помогне за неговата реконструкция. Поканата се отнася и за тези, които седяха тогава на трибуната. А може би сегашното демократично ръководство на МВР ще разсекрети официално направения на срещата запис и ще го предостави на Българското радио за излъчване на избрани пасажи от него, с което да потвърди или опровергае изложеното.
По скорошно изявление на Семерджиев стенограмата е разсекретена. Ако това не стане, колегите ще пуснат неофициално направения пълен аудио запис тогава, когато решат, че му е дошло времето. Жалко, че видеозаписът се е оказал твърде некачествен.

Свидетели на съвременната ни история
България, януари 2001 г.


--------------------------------

*            - Н. Гусев
**    - Автор – д-р Симеон Войнов


.

събота, 7 януари 2012 г.

петък, 6 януари 2012 г.

Как и защо България стигна дотук? А по-нататък?




           Малко предистория.
     Преди няколко месеци случайно попаднах на коментар под някаква статия в българското интернет-пространство, който силно ме впечатли.
     Личеше, че авторът е твърде навътре в нещата, които описваше.   Беше ясно, че е бил пряк свидетел на и участник в събитията, истината за които изясняваше.
     Правото, както е известно, не познава колективната отговорност. Който настоява за колективна отговорност, всъщност ратува за тотална безотговорност. Отговорността винаги и всякога (с изключение на тираничните системи) е била и си остава лична.
     Това се е опитвал да ни каже и въпросният автор.
     Едва тази сутрин успях да открия оригиналната публикация, която (със съкращения) е представена тук, както следвa по-долу.
*


Как и защо България стигна дотук? А по-нататък?*









                                                       „Който не знае, е само наивен глупак;
                                                        който знае и мълчи, е престъпник.“
                                                                                              Б. Брехт



     “Изминаха шестнайсет години, през които обществото в България би следвало да си мисли, че управлява страната си чрез различните механизми на демократичното устройство.
      На въпроса – дали това е така – 74 процента отговарят твърдо с„Не!“.
      На въпроса – „Кой всъщност управлява държавата България?“ – не се получава еднозначен отговор.

     Нашата хипотеза е, че държавата България и днес се управлява от същата политическа каста, която е правила това последните шестдесет години. Прехода ние възприемаме не като преход от тоталитарно към демократично управление на обществото и икономиката, а като преход от социал-феодализъм към феодал-капитализъм.
     Тази теза разбира се, се нуждае от доказване, което ще се опитаме да направим тук, а така също ще се опитаме да посочим кой е феодалът, управляващ България и днес.
     Когато четете това, ще ви стане тъжно, както ни беше тъжно и на нас всеки път, получавайки нови и нови сведения и неопровержими доказателства, за да стигнем до тези изводи.
Ние с надежда, че това не е вярно, че грешим в изводите си, търсехме опровержение на всеки нов факт и спорехме, като не искахме, бояхме се да допуснем, че това е ужасната истина. Накрая се предадохме, но все пак имаме една надежда – да ни опровергаете, да ни убедите, че не сме прави. Затова и отнесохме този материал към раздела „хипотези“.
Затова умоляваме ви: ако разполагате с доказателства, опровергаващи нашите изводи, изложете ги. Ако ни убедите – ще се съгласим с облекчение. Но! По-добре да знаем истината, колкото страшна и грозна да е тя, и тогава, може би, бихме могли заедно да търсим изход.

     Какво става в България? Как стана така? Кои са ТЕ? Какъв тип икономика има у нас? Какво става с така наречения „Преход“? Какво ще бъде след това? С влизането в ЕС ще бъде ли достигната целта и коя?
      Много въпроси, на които всеки ще трябва да си отговори сам. Тук, в резултат на непосредствени наблюдения и анализ на обществените процеси през последните десетилетия (а в голяма степен и участие в тях), предлагаме едно становище, което считаме, че дава отговор на редица от въпросите и хвърля светлина върху някои на пръв поглед необясними събития.
     В България, в смисъл на смяна на модела на управление на обществото, преход не се е състоял. Съществувалият у нас модел на социализъм, който е по-удачно да бъде наречен социалфеодализъм, особено в късния си етап, беше заменен с настоящия модел на управление, за който подхожда определението феодалкапитализъм. Въпросът е: Кой е бил и кой е феодалът?
     И в двете фази феодалът е един и същ – структурно и персонално – независимо, че си мени имената, а сега се опитва да бъде безимен, но това няма значение. И добрият феодал е просто феодал.
Някога той се казваше БКП, Партията-“челен отряд” на обществото, която управляваше и разполагаше с целия обществен ресурс. Държавата с всичките си структури беше само инструмент, чрез който се реализираше властта.
      Днес същите тези хора, висшата номенклатура на БКП и техните наследници и прислужници, съставляват политическата каста, ръководеща чиновническата мафия, които управляват страната фактически като окупатори. Продължавайки да разграбват за себе си националното имущество и богатство по най-циничен и безогледен начин. В този грабеж участват всички властови структури – от селския кмет до министър-председателя с цялата огромна армия на непрекъснато плодящите се чиновници. Не че сред тях няма честни и почтени хора. Просто такива са правилата на играта.

      Принципът е стар и универсален. “Кради и не пречи и на другите да правят същото.”
Парламент, съд и полиция имат за задача да съхраняват и развиват в “правилна“ посока добре организирания хаос и беззаконие и да създават и прилагат закони, даващи права и власт на властимащите да грабят страната.

     Спекулациите за приближаването ни към европейските стандарти са верни само дотолкова, доколкото се касаят до доходите на малката група богати и благата на управляващите, които вероятно в някои отношения надхвърлят тези на европейските им колеги.
     Как се стигна дотук?
     Стратегията на „Прехода“ е обмислена много отдавна и старателно подготвена**. За нещастие на България – и успешно осъщественa по замисления сценарий. Нищо, което се случи в края на 1989 и продължава да става и сега, не е случайно. То е резултат на добре обмислени действия, прилагани системно, с цинизъм и жестокост, насочена срещу нашия народ, която не се спира пред нищо.
     Още в края на седемдесетте години партийната върхушка разбра, че пътят, по който вървим, води доникъде. Вместо да търси национално отговорен, цивилизован изход от това (а беше възможно), определени групи от нея се консолидираха и постепенно стигнаха до извода, че трябва да се търси друг път. И пътят беше намерен: Тази държава и форма на управление ще потъне и изчезне, но не и ние с нея.
      Циничното е, че конкретни личности, бидейки идеолози и функционери във висшите ешелони на партийно-държавната йерархия, потърсиха помощ и съвети от големия задокеански брат.
Визираме А. Лилов, А. Луканов, Л. Гоцев и пр. Това са родоотстъпници и майкопродавници. Те верноподанически служеха на Големия брат от Изток, а сега правят това за други. Винаги и изключително само за користния си личен интерес.

     Малко история. Кой преди 1944 г. обещаваше след победата “всенародно светло бъдеще”? То светлото бъдеще дойде, но не беше еднакво за всички.
Е, те тогава, след „славната победа“, в която „мнозинството“ от българския народ „искрено“ вярваше, реално се заложиха основите на социалфеодализма.

     Тогава започна разрушаването на структурите на гражданското общество, което в България в края на тридесетте и началото на четиридесетте беше факт.
     Бяха ликвидирани всички многобройни и добре работещи граждански сдружения, бяха създадени насилствено земеделски кооперативни структури.
     Къде отидоха кредитните кооперации и кооперативните, популярни банки с огромния си финансов капитал, изградени структури и възможности?
     Къде са пенсионният и другите обществени фондове? Как беше унищожена формиралата се финансова, политическа и правна култура и предприемачески дух в българското общество и заменени с безропотното подчинение на директиви и постановления на БКП?

     През 1989 г. събитията се развиха доста бързо и свариха партийната върхушка недостатъчно подготвена. Творците на „Прехода“ обаче, използвайки умело властовите структури на държавата, успяха да догонят събитията и да ги овладеят. Сваляното на Живков беше планирано за два-три месеца по-късно, но някои събития ускориха процесите.
     Тук е уместен въпросът:  „Дали Т. Живков е подозирал подобно развитие?“
      Нека всеки да съди сам.

      През есента на 1996 г. той е подписал нотариално заверени пълномощни на определени хора (имената им са известни) да представляват пред всички институции в България и целия свят финансовите му интереси. Вероятно на негово име са се водили значителни активи в близки и по-далечни страни.
     В резултат на организираното разграбване на страната от наши и чужди беше приватизирано обществено богатство – според едни оценки за 40-50 милиарда, според други – 70-80 милиарда долара.
Откровеното разграбване на бюджета започна със създаване през 87-88 година на частни фирми по Указ 56 и инжектирането им с десетки милиони долари кредити с идеята, че няма да бъдат върнати. Ще добавим още, че вследствие на разрухата в аграрния сектор и промишлеността България всяка година не произвежда брутен национален продукт за 7-8 милиарда долара, а има висока безработица, 30 % от земята пустее и така продължава да обеднява.

      Резултатът?
     Една разсипана държава с драстично увеличаваща се дистанция между бедни и богати.
      С демотивирано общество, без национален идеал, с разрушено селско стопанство, без концепция за инвестиции и развитие на икономиката, с разрушена социална сфера.
     Корумпирана във всички структури и поделения власт.
     Доминиране на криминалните методи за правене на бизнес.
     Управлявана от олигархични структури, ръководени от един център.

     Политическите партии си остават главният инструмент за манипулиране и контрол над обществото. За всяка социална прослойка и група са създадени и финансирани с награбените пари политически партии.
     Ако някоя партия се е пръкнала самосиндикално, са положени успешни усилия тя да бъде овладяна и контролирана с всички средства, подкуп или реална заплаха на лидерите, и ако не се успее – разцепване или създаване на паралелна структура.
     Това трябва да се има предвид при опит да се създаде политически субект – реална алтернатива на сега управляващите
     Решението за довеждане на Сакскобургготски беше взето, не в България, още през 92 година. Целта беше да се измами българският народ и да продължи периода на безвремието, за да бъде вкарана България в ЕС, с което грабежите ще бъдат узаконени и следите скрити.
“Величието” оправда надеждите. Осигури още четири години на националните предатели. Разбира се, както на всеки наемник, на него и семейството му беше добре платено – за сметка на българското общество.

      Не можем да отминем въпроса с често дискутираната тема „Държавна сигурност“ – най-деликатната политическа гатанка в България. Поради две причини.
     Първо, част от де факто управляващия елит са отговорни служители на ДС или техни наследници.
Второ, те най–добре знаят, че основната маса от ДС е добре школувана, с богат организационен опит; голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно, ако те се допуснат неконтролируеми до лостовете на властта.
      Допускат се само тези, които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка – манипулирани.

      В Живкова България „Държавна сигурност“ никога не е решавала самостоятелни задачи, тя винаги е била “верният отряд” на Партията.
      Това беше най-контролираната част от обществото. На отделни “наши” служители се позволяваха волности, но само в личен, битов план. Политически изяви и решения бяха изключени. Те се наказваха със всички средства. Никакъв аналог с преторианската гвардия в древния Рим, която неведнъж е сваляла и качвала императори.

     Е, хайде да отговорим тогава на въпроса – Kой е виновният за всички политически изстъпления до 1989 година – “ченгетата” или Партията-феодал, на която те служеха?
     Държавни контрабандни канали? Да, имало ги е в най-различни варианти, включително за наркотици и оръжие – за всеки, който плаща. Определени служители в МВР и ДС са разработвали и обслужвали каналите под заповедите и указанията на БКП (където, разбира се, са отивали и парите).
      След 89 година парите и тези канали бяха приватизирани. Същото е със задграничните дружества. Фраза от разговоqр състоял се тогава – 89 година – в кабинета на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов с един от неговите заместници:

     „Спешно трябва да намерим наши хора, на които да дадем да скрият парите. Става дума за много пари.”
     Още малко конкретика. На шести Януари 1990 г. на немного известната среща на генералния секретар на БКП – тогава А. Лилов – с ръководството на „Държавна сигурност“ от цялата страна, след като беше остро разкритикуван и му беше предложено да си подаде оставката, при опита си да говори той беше няколко пъти остро освиркван и принуждаван да си седне, а салонът – усмиряван от министър А. Семерджиев.
     Накрая, когато все пак успя да говори, Лилов нагло и самоуверено заяви:  "Ние сме ви командвали и пак ще ви командваме, а вие сте длъжни да се подчинявате".
     Имал е основание за това, тъй като зад тази увереност са стояли вече над 20 милиарда, откраднати безочливо от бюджета на НРБ и, разбира се, подкрепата на Големия задокеански брат. В последствие тези пари се удвоиха и утроиха посредством изсмукване на ресурсите на обществото чрез финансови машинации, изкуствени дефицити, финансови пирамиди и банкови фалити.
     След тази среща се разбра, че „Държавна сигурност“ не е 100 % резерв на БКП. Няколко дни след това това Лилов е заявил в тесен кръг, пред ръководството на Партията, че с тези хора не може да се работи.
     Резултатът е, че службите за сигурност бяха реорганизирани и част от служителите им – уволнени. С това се сложи началото на разрушаване на структурите на държавата. В послушните медии беше предприета кампания за тяхното дискредитиране.
     Чуждите инвестиции в България.
     Зад повечето от по-големи или по-малки чужди инвеститори и концесионери стои сянката на наш български юнак. Независимо от името на фирмата, банката и пр.
     Корумпираните в Европа и по света са не по-малко, отколкото в България.
     Достатъчно е да споменем малко известния факт, че европейските чиновници, идващи по-рано тук да ни поучават, инспектират и пр. и като се върнат да напишат докладите си за нашия “напредък”, си тръгваха с по няколко десятки хиляди долара в джоба – дадени им, за да отразят в докладите си огромните ни успехи по пътя към Европа.
     Вероятно това беше елемент от международната Пи Ар кампания на нашите правителства***. Сега, с напредване на времето и сроковете за присъединяване нещата загрубяха и същите чиновници, или техните колеги, не могат да премълчават скриваните истини. Никой няма да допусне до себе си беден и крадлив съсед.
      Българската олигархия е мафия от съвършено нов тип.****
     Ние, българите, винаги правим нещо уникално. Вероятно в световната история има и други аналози, но нашия пример си заслужава да бъде изследван.
     Италианската мафия се е зародила в късното Средновековие отначало като групи за взаимна защита на селяните от земевладелците; впоследствие с разрастването си е проникнала в ешелоните на властта.
     Българския принос е в това, че централизираната партийно-държавна власт насади отгоре надолу мафиотските методи на управление на държавата и обществото на всички нива и във всички структури на властта и бизнеса.
     Тук не липсва ангажиментът за лична вярност, било на лидера или на аморфното понятие „партията“.
      Редовите членове на тази мафия са започнали тайно да бъдат вербувани и подготвени за ролите, които трябва да изпълняват далеч преди 10 Ноември.
Нека условно да назовем това операция “Поквара”. Някои от редиците на школата на МВР.

     Част от тях вече не са между живите.
     За децата и верните комсомолски секретари е била предвидена по друга роля. Те сега са в структурите на властта.
     При този обществен климат човешкият живот е загубил смисъл. Убиствата и самоубийствата са ежедневие. Рахитична, централизирана държава с несъразмерен и непрекъснато увеличаващ се брой чиновници, работеща за себе си, за апарата, не е в състояние да се справи с проблемите на обществото.
     Младежта, надеждата на България.
     Деструктивната ценностна система, насаждана у нас, възпитава не съзидатели, творци, а консуматори, чиновници, защото при тая корупция, дето я няма, в България единствено в раздутия държавен апарат имат възможността да се реализират.

      Другият изход – бягство от страната или в престъпния свят.
      Липсата на инвестиции, липсата на индустрия и правила на играта не дава възможност на честните образовани млади хора да се реализират тук. Това е съпроводено със системното зомбиране с пошли предавания по медиите и безбройните долнокачествени холивудски екшъни. Много телевизии, включително и финансираната от бюджета, са се превърнали в бинго зали и казина.
      А сега накъде, в какво е надеждата? България не е бедна и никога не е била такава. Тя има своя народ, своята земя и своята история. България е некадърно управлявана и системно грабена.
      Въпреки всичко, към края на седемдесетте години на миналия век българите успяха да построят и изградят една функционираща и произвеждаща социална държава.
      Въпреки безбройните волунтаристки решения и откровената некадърност на управляващите.
       Българите изградихме своята държава с упорития си труд и с лишенията, които търпяхме с мисъл за бъдещето, с надежда за добруването на децата ни.
      Шайка бандити ограби нашия труд, ограби нашите надежди, ограби бъдещето на нашите деца. Доведе до днешното безпътие и деградация на обществото и се надяват, че ще останат безнаказани.
Много страни са минали през подобни кризи, а България – не за пръв път. Ние вярваме, нещо повече, ние сме убедени в уникалните възможности на обществото да се регенерира, да се самообновяла и лекува своите рани.
       Жалко за нашите отиващи си в нищета пенсионери, за тяхната ограбена вяра, жалко за нерадостното детство на децата ни.

      Но! българското общество още не е казало своята дума.
      Вярваме, че то скоро ще разбере кои са неговите грабители и кои са неговите истински приятели и защитници.”
———————————————————–

*
-  Н.Гусев

-  Автор: ст. н. с. д-р Симеон Войнов – Колектив ГИАП (Граждански Институт за Анализ и Планиране) -  петък, 13 January 2006 г. (Авторът е починал 2009 г.)

**  - „Страната „Х“ след момента „t“
http://iankov.blogspot.com/2007/07/t.html ; „Страната „Х“ в стратегията на КГБ“ http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_22.html ; „Мълчание в страната „Х“ http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_4331.html

*** - „…За всички българи, които превъзходно познават практиката на българските тайни служби, на пръв поглед изглежда доста странно обстоятелството, че Клаус Янсен е единственият европейски функционер, който официално и категорично е заявил, че е бил обект на престъпни строго секретни оперативни мероприятия, целящи неговото личностно компрометиране и оказване на шантажен натиск относно съдържанието на доклада, който предстоял да бъде изготвен и подписан от него.”
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-06-11_02.htm

**** - „Само българската мафия си има държава”
http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_27.html ; “Червената мафия е само държател на заграбеното народно богатство”
http://iankov.blogspot.com/2007/07/blog-post_4398.html



                                                                       Източник



Блогове, които следя