Този текст не е мой и касае единственият двукратен лауреат на званието "Герой на Ссср" в Народната Республика Болгария.
Забележете - дори правешкия копанар др. Тодор Живков бе сайдисан само веднъж с него от кремълските гаурайтери.
Пействах го специално за моите приятели в блог.бг и некои други видни каскет-прогресисти и комун.онанисти - отявлени защитници на левата линия у блого.
Четете, товарищи - четете и се възхищавайте на тази безродна отрепка - др. Цола Напикойчева!
Д О З Н А Н И Е *
“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева (Соня), 26-годишна. В качеството си на искрена комунистка и революционерка аз преценявам досегашната ми дейност в партията така:
Първо: Дейността на нелегалната компартия след Септемврийските събития (работническо-селското въстание през 1923 г.) се изрази не в просветна дейност сред масите, а в бърза военна подготовка. На някои места в страната поради гористата местност и близост до границата тази дейност даваше вид на най-подходяща. А социалните условия идеха да насърчат една авантюристична тактика.
Второ: Зачестилите убийства както от наша страна, така и от тая на властимащите внесоха в борбата разярение, помрачиха разума. Капка морал в борбата не остана, дори се стигна до взаимно изтребление.
Трето: Понятието за революцията изгуби своята чистота поради изнасилването на събитията и преголямото желание на земеделците в единния ни фронт да завземат час по-скоро властта.
Четвърто: С нашата тактика ние заздравихме позициите на противника.
Пето: Четническото ни движение има големи отрицателни черти. В неговите среди често се вмъкваха криминални престъпници и вършеха деяния, които подриваха авторитета на партията.
Шесто: Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да се опълчи на буржоазния. Ето защо досега следваният път от Партията е пагубен за работничеството и нацията. Да се кара по този път е безумие от политическо гледище.”
Това са първите редове от един протокол за разпит, останал скрит в архивите на МВР досега. Пожълтелите страници, изписани на машина, са 48 на брой и носят датата 17 май 1925 г. Цола Драгойчева току-що е арестувана по обвинение, че е член на пловдивското ръководство на БКП, което готви въоръжен преврат. Неочаквано пред военния полеви следовател тя прави пълни самопризнания, разкайва се и посочва поименно другарите си, паролите, явките. Изследователи на биографията й изтъкват, че тя е била бременна тогава. След 7-8 месеца на 25 декември 1925 г. в затвора се ражда синът й Миро, прекръстен после на Чавдар. Може би мисълта за детето, което носи под сърцето си, я е подтикнала към равносметка или пък просто я е накарала да направи опит с предателство да се спаси от смъртно наказание.
Ето какво разказва тя, като осъжда политиката на своята партия и издава съратниците си:
“Родом съм от Бяла Слатина, завърших гимназия във Враца и Педагогически курс в София. Учителствах 2 г. Септемврийските събития ме свариха директорка на училище в с. Соколаре. Имаше нареждане всички взели участие в преврата да бъдат уволнени. Същото сториха и с мен. И ме задържаха. От затвора излязох през април 1924 г. като амнистирана. У дома стоях до юли и по покана на другарката ми Вела Пискова й отидох на гости. Поканата се оказа претекст да бъда ангажирана в партийна работа. Вела ме изпрати с парола при Боян Българанов, който ме посрещна на гарата в Пловдив. Той ми обясни в какво се състои моята работа и тая на другите в областния щаб на БКП. Аз бях изпървом куриерка до центъра, а после станах заведущ връзките. Длъжността ми се изразяваше в това да уредя явки, кореспонденция и да намеря квартири за постоянно живеещите в областта комунистически функционери и за куриерите.
Най-лесно си уредих връзки с центъра в София. Знаех адреса на явката: Рафаел Юлзари, ул. “Три уши” № 16. Друга явка: Книжарница на Петко Напетов до Централната поща с парола:“Много здраве от Николинка”, отговор “Николова ли?”
В Пловдив наредихме явка при д-р В. Костов с парола “Страдам от менингит”,отговор “Епидемически ли?”
Явката за окръзите бе: Колониален магазин “Петров-Бояджиев” с парола “Много здраве от Паун”, отговор “Говедаров ли?”
Аз и Жорж - Неделчо Димитров, който дойде с мен от Центъра в Пловдив, се срещнахме със старозагорския окръжен Стефанов. Той ни остави 15 хил. лева и замина зад граница... Адресът за писма беше до Господин Папазов, кръчмар от Ст. Загора. Него го арестуваха. Ниес Жорж поехме работата в Пловдив, областният Христо Гюлеметов бил подгонен. Него го убиха.
Изпратиха ни от Стара Загора миноподривник. Казваше се Маслинков. Явката в Ст. Загора беше: Паун Канев, кв. “Гебран”, парола: “ Как вървят хамсиите?” - “Горе-долу.”
За Хасково ми казаха да пиша писма до обущарница “Идеал”. Заведущ връзките там е Васил Хаджитанев, парола: “Тука ли е Васко?” - “Ще го намерим.”
В Пловдив заведущ връзките беше Иван Сербезов. Той правеше опущения, ето защо Стефан Казаков пое тая работа. До Центъра ходеше куриерката Мара Душева, а по окръзите - Сербезов. Куриери намерих посредством Сербезов - неподозирани от властта лица.”
В протокола от разпита следват имена на куриери - Мара Русева, Георги Иванов... След като ги изрежда, Цола разкрива пред военния следовател тайнописа на нелегалите.
“Закритият текст в писмата се пише с особено мастило между редовете на срещната чиста страница. За да се изгуби смисълът в писмото, се вмъкват шифровани думи. Шифърът е следният: вместо Б пишем А, вместо В - Б, вместо Г - В. Например София я пишем Рнузю.”
Цола изрежда за протокола също така щатовете в областните и окръжните организации на БКП и назначените на тях хора.
“Пловдив: Областен шеф на щаба - Христо Михайлов, пом. областен - Христо Иванов, заведущ въоръжение - Неделчо Димитров. Ст. Загора: Гарасим Папазов е окръжен военен ръководител. Хасково: Заведущ връзки - Васил Хаджитанев...”
По онова време страната е разделена на 5 революционни области - Софийска, Плавдивска, Варненска, Врачанска, Бургаска. Всеки от тях си има разузнаване, разкрива Цола:
“Разузнаването има 3 подразделения: военно, политическо и контраразузнаване. Военното има цел да разбере във всеки населен пункт каква войска има. Политическото - да се проучат другите партии и настроението в редовете им. А контраразведката да влезе във връзки с Обществената безопасност и правителствени организации, да вербува хора в тях.”
Цола успяла да вербува агент от Обществената безопасност - страшилището за комунистите. Но се усъмнила, че той е провокатор, и скъсала с него. Тъй или инак тя го издава:
“Ганчо Георгиев ми каза, че имал приятел в Обществената безопасност - агента Донов. Предложихме на Донов да ни даде списъка на другите агенти и да ни предупреждава за арести. Той отговори, че списъкът е заключен, а второто не обещавал, че към него се отнасяли недоверчиво. Помислих, че не е искрен, защото иска парично възнаграждение, затова му предложих, но той отказа. Прекалено полюбопитства за нашите работи. А веднъж ни предупреди, че едно лице на длъжност в софийската нелегална организация е усилено търсено от властта. Запитах има ли такъв функционер, отговориха ми с “не”. Тогава изолирахме агента.”
Относно комунистическите чети, въоръжението и терористичната им дейност Цола е пестелива на думи при разпита. Може би защото знае, че признанието за съпричастие към тях би й донесло по-тежко наказание.
“Предназначението на четите бе да всяват смут у противника. Бразиговската чета избяга в чужбина. Стрелчанската сега е около Ихтиман. Хасковската не ни е търсила и ние нея...
За терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до 6 души терористи - за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на трима терористи. Жорж ще каже какво е свършил... Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и сгради. Но аз не съм уреждала канали за оръжие и взривове. Жорж го правеше... Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен терор в дните, когато се разплиташе нашата организация. А партийният отдел ни пращаше окръжни внимателно да организираме работниците. От една страна, терор, от друга - внимателност. Имаше явен конфликт в ЦК.”
Цола завеждала финансите на комунистическите организации в Пловдивско, Старазагорско и Хасковско. Многозначителен е разказът й за тях:
“Имах месечен бюджет. За Пловдивска област - по 3000 лв. за 4 души от областния щаб, 2000 куриерски, 3000 квартирни и 10 000 непредвидени. (Виж ти! А със заповед от 25 май 1925 г. суперполицаят Никола Гешев е назначен в Обществената безопасност с 80 лв. дневно възнаграждение, т.е. с около 2000 лв. месечно! - бел. авт.). За Пловдивски окръг, Ст. Загора и Хасково имах по 9000 за щаба плюс куриерски и квартирни. За организационни тройки се даваха по 1000 лв. на човек. Хасково имаше 4 тройки - 12 000 лв., Стара Загора - 4 тройки, пак 12 000 лв. Тези суми редовно ни се даваха и като имаше извънредна работа искахме допълнително пари.”
А 45 г. ни уверяваха, че комунистите били безкористни идеалисти!
Ето оценката на Цола за тях:
“Аз се взирам в делата си и тези на другарите ми и си казвам: Защо бе всичко това? Нима ние тръгнахме по пътя на неравната борба, като жадувахме потоци кръв? Не. Ние започнахме с крепката вяра, че ще задържам напуканата ръка на работника и с нея ще изградим утрешен ден. Но уви. Изгревът на работничеството не дойде. И ако още мислим, че сме на прав път, още потоци кръв ще изцедим от народа. С авантюристичните наклонности на няколко луди глави!... Аз чувствах, че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме. Мнозина мислеха като мен, но изпълняваха безпрекословно едно безумие. Върхът му беше атентатът в “Света Неделя”! Аз прогледнах... Какво сме криви ние, слепите идеалисти, да плащаме греховете на безумни атентатори?... Аз не пиша това да оплаквам своята участ. Пиша го за ония, на които обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия. За ония бащи и братя, които от сляпо доверие към някаква магическа сила се хвърлиха във вихъра на борбата. Моята последна дума е, че за стореното от мен е недостойно да прося милост. Чакам присъда, каквато ми се полага като престъпница спрямо буржоазната държава.”
За терористичната си дейност Цола Драгойчева е осъдена на смърт чрез обесване. Изпълнението на присъдата й се отлага, защото е бременна. По-късно, след като ражда в затвора син, тя е помилвана от цар Борис.
......................................
* Документите са цитирани със съкращения, които не променя смисъла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност