Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

петък, 9 март 2012 г.

Голямото българско пране на съвести

 


    




   
  Когато дявола чете Евангелието и го обяснява по своя си начин - виновен за греховете и съдбата на Содом и Гомор е винаги Господ Бог!
     Когато следствието се представя като  причина, няма как краха на социалистическата икономика да се посочи като източник за последвалите ни бедствия, особено ако единствените виновници за този крах са в основата на последвалите катастрофични години на хипер инфлация и хипер ограбване.
     Когато българите в продължение на 22 год. са лъгани, грабени и лумпенизирани от причинителите на социалистическия крах и центъра на общественото внимание да е насочен към днешните неуредици причинени от вчерашните престъпници - няма как някой днес да си спомня за онази телевизионна изява на др. Петър Младенов - ген. секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро, в която той призна реалността на пълната и повсеместна разруха на икономиката и финансите на НРБ във всички направления и без остатък.
     "Пред очите ни изчезнаха националният авиопревозвач, компанията за международен автотранспорт (СОМАТ), търговския ни флот,  агонизираха железниците, военно-промишления комплекс, десетки предприятия бяха нарязани за скрап, болници, училища и научни институти - закрити. Образованието, здравеопазването и социалната ни система колабираха " -
думи, думи, думи.
     Това е истината, казана в обратен ред и като полуистина.      Соц. икономиката ни бе изградена на принципа на алогична и нискоефективна екстензивност, в която основен дял имаха военно-промишления комплекс, международния трафик на наркотици и евтината работна ръка на 5.5 милиона работари. Нищо не беше насочено за "благото на човека" и нищо не се правеше в "името на народа", ако мога да използвам лозунга на комун.онанистическата пропаганда .
     Комун. онанистическият режим захранваше с оръжие и на вересия де що имаше прогресивно-мракобеснически и терористичен режим по земята, но пък за сметка на това - до днес не е получена и стотинка от основните борчлии на страната- Ирак, Либия, Йемен, Ссср.
     Железниците ни обслужваха предприятията от военно-промишления комплекс, Кремиковци и всички абсолютно губещи стопански субекти, което правеше смисъла им безсмислен от гледна точка на икономиката.
     Селското стопанство трупаше огромни нетни загуби и беше дотолкова прецъфтяло, че традиционните български стоки: фасул, лук, картофи се внасяха целогодишно от чужбина - и така до днес, а един литър мляко струваше на държавата над 1 лев.
   
     Международния транспорт разкарваше по света продукцията на военно-промишления комплекс и беше основния лост за трафика на наркотици за Западна Европа. Търговския флот също.
     Националната авиокомпания  трупаше само загуби.
     Социална система, която била национализирана и съсипана  не може да се изгради от милиони пенсионери и безработни по време на икономически и социален срив.
     Здравеопазване също.
     И так далье илюзорни и плакатни виртуалности на соц. нереалистичното съществуване на "икономиката - икономична - дело на всеки", която през последните години на соца живееше само с кредити от капиталистическия свят, евтините енергийни носители от Ссср(срещу урана, които подарявахме на Ссср за мирните съветски атомни бомби) и ниската себестойност на полуробския труд в Отечеството.
     Постоянно се питам защо се тиражират хиляди писания, които описват окаяното ни положение днес, с което сме наясно, и което всички ние чувстваме доста осезаемо и натуралистично.
     Като се почне ореваването на днешното тежко положение на всичко у нас все някой умишлено ще  забрави кой причини страданията на хората  и ни докара до ръба на бездната преди 22 години, откъдето не сме мръднали от тогава до сега и превърна живота ни в перманентна борба за физическо оцеляване.
     Писания, в които художествено се описват  последиците от една планирано наложена  действителност, както и от организирани престъпления - без да се посочи  престъпника, оръжието на престъплението, заедно с премълчаването, че умишлено не се търси от никого отговорност - се нарича изпиране на съвести и неизбежно предизвикват асоциации за  вменяване на вина на жертвите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя