Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

сряда, 14 септември 2011 г.

Таратор от добродетелите на ангела


Невинно и неанонимно









Безброй са причините и всевъзможни поводите, които подтикват човек да се подподвизава из блоговото пространство като анонимен.
Всеки има собствена мотивация да го прави, вероятно хиляди оправдания, но и правото на неоспорим личен избор и свобода да се представя и изявява, както пред света - така и във виртуала.
В Blog.bg доста пъти и пространно сме спорили по въпроса "за" и "против" анонимността в нета, но до съгласие и единомислие никога не стигнахме, което си е нормално и неизбежно, обосновавайки се с факта, че образно казано - тук сме се събрали хора от кол и въже.
Лично на мен да се изразяваш анонимно в нета ми прилича като на присламчване към чужда добре подредена богата трапеза с цел да издърпаш рязко покривката - нещо като шмугване покрай хората или надничане иззад завесата в поза на страннен словесен ексхибиционизъм.
Това от една страна донякъде е като заставане в засада и готовност да нанесеш удар под кръста и си е един вид конспирация спрямо хората с истински лица и име; против добрия тон; приличното поведение и държанието на всеки достоен човек.
До пишеш в чужди блог анонимно е израз на страх, безличие и неуважение.
Това си е търсене и ползване на незаслужено предимство в спор. В крайна сметка е израз на слабост и неравнопоставеност при демонстриране на различни гледни точки, което неминуемо се изражда в отвратителна и дребнава агресивоност, и пошлост.
Злонамерената анонимност стимулира циничността, безотговорността и безпросветността.
Тя подсказва за безнавственост, каквото и оправдание да се афишира за използването и.В изключително редки случаи стимулира смислени взаимоотношения, позитивни диалози или градивен конфликт.
Анонимността те принуждава да си мислиш кое е това "едно на ум" на този, който се комуникира по тази начин с теб и защо се крие анонимстващия, натъквайки се на неговия писмовен устрем.
Слабите, подлите, некреативните и свикналите на двуличие - са ангелите на анонимността.
Да импонираш на играта на маскин бал на скритите ни опоненти винаги е нелицеприятно и досадно за всички занимание, с което трябва да избягваме да се занимаваме.

Да не забравя да спомена накрая - има `и добронамерена анонимност,
но срещу нея не съм забелязал някой да протестира и да се оплаква от пораженията и.




.

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя