Отец И в а н

---

     „Лягам.
     Затварям очите и... всичко започва да ми се върти пред тях. 
     Като филм.
     Децата.
     Скъсаните куфари, с които съм ги посрещал.
     Безсънните нощи, когато и по две –три, едно след друго, съм карал по софийските болници.
     После нахлува мисълта – какво ще правят, ако утре склопя очи и си отида от този свят?  Та аз, като съм жив, толкова трудно ги защитавам, а ако стане нещо с мен – те къде отиват?! Машината на чиновниците и бюрократите ще ги засмуче и съсипе завинаги. Те сами няма да могат да се преборят с нея...
     Нямам време.
     Трябва да ги опазя.
     Ставам.
     Ровя в документите. 
     Мисля.
     Обикалям стаята. 

     И то съмнало....”





  Страницата за подкрепа на Отец Иван  във   facebook

---