В България всеки климатичен сезон изкара на публичната повърхност няколко обичайни и всеизвестни слабости на държавната администрация на всички нива, а цикличната им повтаряемост ги превръща в традиционни предпоставка за трагедии.
Държавната власт не може да се справи, не иска да е отговорна или не и пука за неизбежните следствия, които превръщат от всяко природно несъответвие в мащабно бедствие. Каквато и да е точно причината - безпомощността да се реагира адекватно и ефективно е толкова показна и красноречива, че хвърля в отчаяние всеки здрав разум.
В сегашната ситуация, като се абстрахираме от търсения PR на видните държавни мъже, трябваше да отидат на място премиер, президент и министри за да се окаже някаква помощ на хората. Това говори за неработещи местни властови структури, липса на координация в различните нива на държавната власт, нереално планирани мероприятия и недоверие от държавното ръководство във възможностите на местната власт.
Последното означава разпад на държавността, което удивително напомня за времето на средновековието и края на българската държава през 14 в.
Всякакви увъртания, нова терминология, манифестиране на загриженост е без значение, когато едни и същи скудоумия и престъпна безотговорност гарантират на обикновения човек живот на ръба на катастрофата.
Хората вече не са изненадани.
Народа е безпомощен и тръпне в очакване на следващата "изненада", която да го връхлети.
Позволили сме го - държавата ни да е безотговорна.
Търпим не само да ни дои и стриже, но да не ни пази.
Свикнали сме да приемаме всякакво обещание за гарантиран факт.
Съгласили сме се обществено изявеното лицемерие, на избраните от нас слуги и чиновници, да ни се натрапва за загриженост, за която да бъдем признателни и задължени - вместо да я обявим за: след дъжд - качулка и да поискаме сметка за случващото се безобразие.
Ние сме народът!
Всичките "големци" в държавата са ни длъжни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментарите са Ваша отговорност