Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 1 ноември 2010 г.

В Деня на будителите - Похвално слово за интернет





  Свободата е другото име на глобалната мрежа.
     Разкрепостяващата неограниченост на достъпа до нея, е не само простор за несмущавана от нищо изява на изкуство, интелект и идеи, но и преди всичко разголваща до безпощада и нестряскана от нищо циничност на всяка манифестация и публична мистификация.
    Опияняващата свобода е безгранична до рамките на собствените ни ментални възможности, но и брутално разголваща дори извън рамките на крайните ни умствени напъни и всички придобити пороци и зад думи  прикривани недостатъци.
    Свободата надскача задръжките, елеминира скрупулите и се удържа в кръга на  допустимото благоприличие само от стойността на личното възпитание, размера на придобития социален опит и наслоените от образование, култура и неотразимото улично натрапване на личното общуване в ограничен  морален и етичен еквивален и субординация.
    Свободата в Интернет е толкова неотразимо обсебваща, че смачква без предразсъдъци и безмилостно  задръжките, установените в обществото правила, публичния  и личен морал и докрай обезличава всеки, на комуто липсва котвата на здравата връзка с реалността и е с неустановени или поувехнали житейски и семейни стойности.
    Едноврменно  мрежата твори с труда на безброй мравчици и неуморими пчелички на нета.  Тя създава осъзнато свободни хора, но и приковава към монитора безропотни роби на волния сърф.
    Инструментът на глобалното световно село ни грабва и ограбва с неотразимата си мощ на безбройните възможни връзки,
и със способността си да наелектризира интелекта, като ни хвърли насред информационния океан  неподготвени .  Сюрпризира ни с приятната изненада на неочакваното многообразие, а ни стряска с връхлитащата агресивност на  анонимността, както и с несъстоятелната на собствената ни  прищявка да се заиграваме с чуждата наивност и нашичката ни  неосъзната безотговорност в необозримия панаир на суетата.
 
    Интернет и готин селски пич.
    От него всичко може да се очаква.
    Дори неочакваното.
    Но той е като лакмус - колкото и добре да е прикривано - лицемерието винаги личи, най-вече  когато  крием лицата си.


В Деня на будителите - Похвално слово за интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя