Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 22 ноември 2010 г.

"С чего начинается родина" или за тъпотата на българския сталинист


                                         
          






                                 

                           автор:Николай Флоров

     Търси се художник с талантлива четка да положи на платно следния уникален руски сюрреализъм: един кагебист-реваншист като Путин да кара Харлей Дейвидсън, да благоговее пред Сталин и да си припява «С чего начинается родина» в минути на шпионско блаженство сред група изритани от Америка руски шпиончета.
     Не, читателю, моята статия не е за това как американското ФБР е цицало парите на тия руски супермени за цели десет години и как накрая им е писнало и са си казали: «Стига вече!» Тази статия е за едно невероятно разкритие, останало почти заметено от времето, от което ще разберете не само колко дълбока е путинската тъпотия, но и истинското значение на гореспоменатата песничка.
     Тази статия е писана също така за да помогне по най-безмилостен начин за по-бързото омитане на изключително малоумния български сталинист от тоя свят, или поне истината да му извади очите. Държа много на тия две пожелания, защото в понятието «български сталинист» аз включвам цялото партийно наследство на БСП, от което българите и досега се гърчат в болезнени конвулсии и не могат да намерят своя морален курс.
     За какво по-точно става дума? Още от самото начало на тридесетте години на миналия век външните наблюдатели на новоизлюпения Съветски съюз са се питали каква е причината един болшевик като Сталин да унищожава толкова много хора, и то в огромната си маса болшевики, стари революционери от най-висш ранг, каймака на офицерския състав на Червената армия, почти целия състав на Коминтерна, висши и низши червени бюрократи, интелектуалци от всякакъв сорт и огромен брой обикновени комунисти, хора изловени буквално от улицата или вдигнати от леглата си посред нощ, болшевишки ченгета, дипломати,  военни специалисти, НКВД-исти, партийни секретари, а много често и просто който им попадне? Следвоенните цифри на жертвите в  тая кървава вакханалия се равняват с тези на жертвите от Втората Световна война!
     На Запад всички са се питали какво става в Москва и защо тоя касапин прави всъщност това, което и най-големия враг на Съветска Русия  не би могъл да си представи! Дали зад това не се е криел някакъв опит за преврат? А може би Сталин е някакъв психопат, човешки изрод или кой знае какво още човешко изчадие? Цифрите на унищожените са толкова непонятни, а методите толкова умопобъркващи, че нищо от тия предположения не е далече от истината.
     И така, каква е причината? Първо, случайно попаднах на нея, докато се ровех в делата и митарствата на най-големия съветски беглец на Запад – Александър Орлов, белоруски евреин с истинско име Лейба Лазаревич Фелдбин. Кариерата на Орлов е изключителна по своята активност в ЧК и НКВД, както и по своята старателно избягвана в Русия биография. Изобщо КГБ избягва каквато и да е по-детайлна информация, по-специално за неговата дейност на Запад, както и за бягството му в САЩ, за книгите които е оставил, и за разкритията, които е направил.
     Как така и защо, когато Орлов е все пак заклет болшевик с досие изпълнено с операции на ЧК срещу контра-революцията, бригаден генерал с редовни доклади лично пред Сталин, най-важния човек в Испанската гражданска война, по-важен от самото испанско републиканско правителство? За успешната му операция по завличане на испанското златно съкровище от 500 тона  в Москва той получава и ордена «Ленин». Това е още човека, който преди това е участвал в шпионски операции под различни имена по целия континент и лично е взимал участие в ликвидирането на отделни личности и цели движения, като анархистите и социалистите в Испания, рекрутирал е западни симпатизанти на СССР за шпионска дейност, ръководил е няколко шпионски резидентури!
     В 1938 година обаче, въпреки целия този огромен актив, той е привикан от Сталин да се върне в Москва, така както Сталин е правел със стотици други, за да ги унищожи. Но Орлов изчезва с огромни усилия и изключителни мерки за избягване на преследвачите си. След това живее в САЩ цели 15 години, преди властите изобщо да му обърнат някакво внимание.
     Изчезването му е всъщност най-големия шамар, който някой някога е удрял на Сталин. Информацията, която Орлов е държал в ръцете си, е била толкова много и толкова компрометираща, че той е успял да заплаши сталинското КГБ да бъде оставен на мира, ако не иска целия му богат опит да бъде разкрит.
     Орлов е бил изключителен късметлия – за Америка, все още щастливо егоцентрична, изключителната дейност на Орлов е само част от европейския политически миш-маш в ония години. Освен това само след една година започва Втората Световна война, която замита нормалния ход на живота за цели шест години. Едва в 1953 след смъртта на Сталин списание “Life” се сеща за него и го кани по тоя случай да напише няколко статии за палача на Съветска Русия.
     Преди 1953 обаче времената вече са други – в пълен ход е Студената война когато Сталин сменя позицията си и става най-големия враг на западните си съюзници. Тогава излиза и книгата на Орлов  «История на тайните престъпления на Сталин». Истинска сензация обаче са писмата му в «Life” – там той описва нечувани събития в болшевишка Русия, за които никой и не е подозирал. Студената война е не само в пълен ход, но Съветският съюз губи: цяла Източна Европа е вече зад телените мрежи; във Франция друг един беглец – Кравченко, подлага френската компартия на унизителен съдебен процес с огромен пропаганден ефект и червена Франция постепенно ревизира отношението си към Сталин.
     Книгата на Орлов обаче оказва много по-дълбоко впечатление на следвоенната съветска върхушка – само три години по-късно Никита Хрушчов и компанията му излиза със своя радикален анти-сталински доклад от 54 (петдесет и четири) страници пред 20 конгрес на КПСС. Най-интересното в тоя доклад е, че в него е използвана голяма част от информацията, публикувана от Орлов в книгата и статиите му.
     От тук веднага възниква въпроса защо Хрушчов и компания са решили да издевателстват с вече умрелия Сталин? Те без съмнение са могли да запазят ореола на тоя комунистически  Сатанаил за во веки веков, но са предпочели да не го правят. Без съмнение за това решение са повлияли и други фактори: във военизираната следвоенна Русия постепенно са започнали да си дават сметка за неудържимото икономическо съвземане на Западния свят и бързо ръждясващия образ на Съветска Русия.
     Основната причина обаче е друга – в книгата си Орлов излиза с най-голямата си тайна, а именно че Сталин е бил сътрудник на царската тайна полиция, известна под името  «Охрана». А вече в статията си по повод на 20 конгрес на КПСС в 1956 той казва следното: «Те са бързали с доклада, защото са се страхували, че истината може да изплува, а истината е, че сред висшия армейски състав и партийния елит вече е циркулирало под сурдинка откритието, че Сталин е бил агент на «Охрана».
     Как стига Орлов до тоя невероятен факт? Неговият сътрудник и биограф от ФБР Едуард Газур предава разказа на Орлов в своята книга «Тайно предназначение – генерал на КГБ във Федералното Бюро за Разследване». Това става по време на Испанската гражданска война, когато Орлов прекарва около един месец в една парижка болница след автомобилна катастрофа. През това време при него идва негов братовчед и приятел от детинство на име Кац Нелсон, тогавашния шеф на киевското КГБ, който полага специални усилия да намери Орлов и да му предаде за случилото се. Той му казва, че в усилията си да осъди непременно комисарите Зиновиев и Каменев, (по-късно осъдени и ликвидирани) Сталин праща един от офицерите на НКВД да търси в държавния архив възможни данни за работата на двамата като агенти на «Охрана». Така един ден този офицер попада на папка с данните на Сталин, в която той настоява да бъде назначен за определена операция и е недоволен, че за нея е назначен Малиновски. Офицерът е буквално смахнат от изненада и показва папката на близък колега. От там тя тръгва от ръка на ръка по висшия състав на НКВД, към който принадлежи  и Нелсон, приятелят на Орлов.
     Попаднала в ръцете на висши съветски генерали, папката предизвиква реакция на отвращение и не след много време генералите започват планове за свалянето на Сталин или за убийството му. Сталин обаче подочува и реагира пръв. Така се стига до не много известния таен процес срещу генералите, след който Тухачевски и други губят живота си. От там започва и вълната на поголовно прочистване на Червената армия. До края на живота си остава под съмнение и маршал Жуков като възможен заговорник  или просто осведомен за миналото на Сталин.
     Масовите унищожения, на които московския касапин подлага собствените си хора, всъщност са целели да намалят до минимум възможността за разпространение на тая невероятна информация, раздразнила циничния му гангстерски ум до степен на неконтролирана жажда за отмъщение. Но той излиза далеч извън границите на обикновен диктатор, за да влезе в предположенията за идиотизиран параноик, несравним с никого в известната история на човечеството. 
     Войната и в тоя случай  отвява встрани престъпленията на Сталин и неговото НКВД, а много от методите на тая зловеща двойка са пренесени и приложени в следвоенните години и в България, изобилстваща с негови поклонници, захласнати от сталинската «здрава ръка». Всъщност нито в една от източно-европейските страни комунизмът не е придобивал толкова силни сталински очертания. България беше най-сталинската държава в Източна Европа. Но още по-трагичното е, че тя си остана такава до голяма степен и след 20 конгрес на КПСС. Промените в България бяха само козметични, за което старателно се погрижи правешкия хитрец.
     Днес по ирония на съдбата и по волята на една сталинизирана нация България се оглавява от бивш служител на сталинизираната Държавна Сигурност, в чиято сянка прозират силуетите на потайна военна хунта. Дали някой си прави илюзии, че те са нещо повече от сталинисти? С такова наследство измъкването на страната от смъртоносната хватка на «здравата ръка» не може да бъде нито  бърз, нито лесен процес, в който нуждата от външна помощ е повече от очевидна.
     Колкото до Орлов, песничката «С чего начинается родина» придобива толкова нов смисъл за всички желаещи да си я тананикат, как мислите?








"С чего начинается родина" или за тъпотата на българския сталинист

Няма коментари:

Публикуване на коментар



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя