В какво се състои болестта на нашия народ

       

  В какво се състои болестта на нашия народ

                                                  Христо Ботев

     “Да работиме, да работиме, тряба да работиме!” - се чуват гласове от сичките краища на нашето отечество,
а народът ни, който и досега още не е можал да разбере
разликата между думите работя и робувам, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя? В продължение на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие се още ми пеете старата песен, се още ме карате да робувам и се още ме подканяте като вол. Кажете ми какво да работя и аз ще да послушам вашите искрени гласове; само, знаете ли, аз искам такава работа, която да облекчи моите страдания, която да възнагради моят труд и която да ме извади из това гнуснаво робско състояние.
     - Работи! - отговарят нашите хориста, - защото твоите потреби грамадни, твоите обществени болки са безбройни, твоите учебни заведения са неуредени, твоите ученолюбиви заведения са презрени, твоите общини са разнебитени, твоето економическо състояние е лошаво и сичко у тебе е подложeно под произволът на една несносна и проклета съдба. Работи за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение, и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение.
      Колкото и да е глупаво и безсовестно да отговаря човек на прави и искрени вопроси с голи и изтъркани фрази, ние виждаме,че почти сичката наша журналистика и днес даже не се занимава с друго нищо, освен да приглаша на плачевната песен на народът, да му казва какви са симптомите на болката му и да му говори: “Потърпи, то ше да ти премине.” За да се убеди човек, че тая манера на убеждения и тая метода на лечения не принася никому никаква полза, то с достатъчно е  да  хвърли един кратък поглед връз днешното състояние на народът, да преброи годините, откакто той е влязъл в пътят на прогресът, и да направи аналогия между неговото прошедше и настояше. Никой не може да откаже, че в продължението на няколко десетки години той не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние, че не е работил, за да развие своите материални сили, и че не е направил жертви, за да излезе из положението на робите; но никой не може да ни докаже, че неговият живот и неговото економическо състояние не са днес оше по-безотрадни и още по-плачевни, отколкото са били преди десет или петнайсет години, и че той не върви от ден на ден се по-бързо и по-бързокъм своето съвършено изпадвание. Коя е причината на това?   Болестта сама на себе си не може да бъде причина на своето развитие и тя се не лекува и не спира нито с баяния, нито с плачове, нито с молитви, а с унищожението на оние причини и обстоятелства, които са я родили и които й помагат да се развие. Ако е възможно да унищожите или да отстраните тие причини, то организмът на личността или на народът ще влезе в пътят на своята естествен и нормален вървеж, а ако ли не можете то наместо да губите време и да плачете над развалините на своите надежди, изкопайте гробът на Товия и заровете в него това, щото ви е така мило и драго.
     Но преди сичко попитайте: каква е болестта на нашият народ, кои са причините на нейният прогрес, излечима ли е тая болест, коя е методата, която се рекомандува от здравият човешки разум?
     Ето вопроси, от които би трябало да се не боят нашите литературни синигери и нашите политически врабци и които би трябало да се решат колкото е възможно по-скоро. Ние казваме по-скоро, защото знаем, че колкото по-дълго време се продължава една болест, толкова повече тя става опасна и
неизлечима.

       В какво се състои болестта на нашия народ

Велики и невинни

---

     Предвид предстоящите  снеговалежи, които внезапно и непременно   ще  ни изненадат някоя  сутрин предизвиквайки бедствия от  регионален характер с национален обхват предлагам на кметовете на големи и малки градища челният опит на другарите им от Северна Корея.



     Свидетелството е на служител на норвежкия Червен кръст, който твърди, че по шосето между два северо-корейски града  в продължение на над 100 км не видял никаква почистваща техника, освен местни колхозници с лопати в ръка.

     Ах, как въздишам по поруганата у нас всеобща солидарност и активност на трудещите се от села и градове!

     Палачете, комуняги - др. Т. Живков и наследилите го червени гаулайтери и гестаповци са  велики и невинни!

                   Източник: http://drugoi.livejournal.com/

---

                                              Велики и невинни

Преди 50 години комунистическа България фалира за първи път

 

---

       



                                 източник:http://www.argumenti.net/?p=257


     През 1960 г. България има външен дълг от 3 млрд. лева. Причините за натрупването му са две - неизпълнение на годишните планове от предходните години и погрешна икономическа политика на лидера на БКП Тодор Живков, чието олицетворение се явява провала на широко рекламирания му “Голям скок” от 1958 г., с който по китайски образец страната е трябвало рязко да увеличи промишленото си и селскостопанско производство. Правителството на Антон Югов не е в състояние да обслужва кредитите както към западни, така и към съветски банки. На 1 април 1960 г. става ясно, че задълженията на държавата достига 134 млн . долара към двете съветски банки в Париж и Лондон - Ейробанк и Московска народна банка, от които страната получава валута. Шефовете на двете банки отказват нови кредити, докато не се намалят задълженията по ползваните дотогава. Политбюро на ЦК на БКП разбира, че общият недостиг на валута за осигуряване на плащанията надхвърля 50 млн. долара.      Единственият изход за излизане от критичната ситуация Кирил Несторов - председател на БНБ по това време - вижда в продажбата на златните ни резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР.
     Златният ни запас от септември 1958 г. е в Москва, тъй като министър - председателят Антон Югов смята, че сградата на БНБ, намираща се срещу Археологическия музей в центъра на София, не би издържала на пряко попадение от фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив!
     Посветените в тъмната сделка са Тодор Живков, Кирил Несторов и проф. Нешо Царевски, началник на управление “Валутно” в БНБ, според когото причината за продажбата на голямото количество злато на СССР е, че “вече никой не искаше да даде кредит на България, даже и съветското правителство.”
     Тодор Живков все пак моли съветския ръководител Никита Хрушчов да получи нови кредити и да отложи плащането на старите. Хрушчов приема само точката за купуване на златния ни резерв, с който да се покрият спешно част от дълговете ни към съветските банки. Задълженията към западни банки - Московска народна банка, Лондон - 20 млн. долара, Банк Комерсиал Пур Л `Ероп дю Норд - 60 млн. долара, към западногермански - 18 млн. долара и към италиански - 6 млн. долара - остават да чакат по-добри времена.
     Златото, съхранявано в СССР, е с тежест 20,153,479,83 кг - приблизително 21 тона.
     Сделката по продажбата на родния златен резерв на СССР е оформена официално с писмо на председателя на БНБ Кирил Несторов до шефа на Госбанк Александър Коровушкин от 7 май 1960 г.
     Съветската страна продава златото на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон при цена на тройунция 35,10 щатски долара.
     Получени са 22,738,255 долара, от които в България не постъпва нито цент, тъй като веднага се заплащат просрочените задължения на нашето правителство към СССР.
     Едноличното решение на Живков за продажбата на златния ни резерв не почива на никакви законови основания, то е и престъпно по своя характер, тъй като левът остава без златно покритие, а само след десет години цената на златото на международните пазари скача над 10 пъти и по този начин комунистическият ни диктатор ощетява държавата в огромен размер.
     Осъзнавайки криминалния характер на постъпката си Тодор Живков ревниво я пази в дълбока тайна десетилетия наред. Осчетоводяването на тайната сделка става на два етапа през 1962 и 1964 г., когато той е вече и министър - председател.
     През юни 1964 г. БНБ изготвя доклад до първия ни партиен и държавен лидер, с който предлага на Бюрото на МС да одобри продажбата на златото с четиригодишна давност, като средствата бъдат използвани за погасяване на задълженията ни към съветската държава.
     Любопитно е, че първият екземпляр от доклада с положителната резолюция на Живков, одобряваща сделката, не е заведен нито в архива на БНБ, нито в този на МС.
      Тодор Живков дълго крие истината за тази срамна сделка и едва пред разследващите го за икономическата катастрофа е принуден да признае на 26 август 1991 г. - “Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут.”
     Това, което не иска да каже правешкият хитрец, е, че благодарение на тази престъпна комбинация Хрушчов го спасява като партийно-правителствен лидер, безпределно предан на съветската политика, отпускайки му кредит от 600 млн. рубли през ноември 1960 г.
     Същевременно съветското ръководство удовлетворява молбата на българските ръководители за отлагане плащането на 210 млн. рубли, които страната ни трябва да заплати по погашения и лихви за минали финансови задължения.
     Тези общо 810 млн. рубли са най-големият кредит, отпускан някога от Съветския съюз, даващ спасителна възможност на нашите комунистически управници да преодолеят дълговата криза, в която България изпада в края на 50-те години на миналия век и да продължат с гигантоманските си амбиции да развиват безперспективната тежка промишленост у нас.
    Излязъл сух от далаверата, Живков още няколко пъти осъществява секретни операции със злато.
     През май 1962 г. МС се съгласява БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската народна банка срещу кредит от 10 млн. долара. Продадените 5878 кг злато са използвани за погасяване на кредити. Проблемите с платежния баланс и необходимостта от валута принуждават Тато да продава злато и в следващите години.
      На 10 декември 1962 г. са експедирани 20,15 тона злато за Госбанк - СССР, а на 2 ноември 1964 г. следват още 5,85 тона злато.
     През 1967 г. БНБ депозира в Банката за международни плащания в Базел четири тона злато за получаване на кредит, което е върнато в България пет години по-късно. Фокусите със златните сделки временно закърпват дупките в бюджета и подпомагат оцеляването на Тодор Живков на върха.
    Те обаче не могат да решат основния въпрос на държавата - преодоляването на кризисното състояние на нашия валутен баланс.
    Всъщност БНБ е фалирала през 1968 г., осем години след първия финансов крах на НРБ.
    В края на 1989 г. външният дълг, завещан на българската държава от комунистическите управници, надминава 10,4 млрд. долара. След 1960 и 1978 г. държавата банкрутира за трети път.


                             . . . . . . . . . . . . . .
Автор -  Борислав Гърдев -  роден през 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 г. е журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи в различни радиостанции, участва в колектива, написал “Съвременна българска енциклопедия”, изд. “Елпис” (1993-1995). Трудът “Д-р Петър Гудев - политик и държавник” е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век.
                  ..............................................

                                     източник:http://www.argumenti.net/?p=257




 

---

                     

Преди 50 години комунистическа България фалира за първи път

"С чего начинается родина" или за тъпотата на българския сталинист

                                         
          






                                 
                           автор:Николай Флоров

     Търси се художник с талантлива четка да положи на платно следния уникален руски сюрреализъм: един кагебист-реваншист като Путин да кара Харлей Дейвидсън, да благоговее пред Сталин и да си припява «С чего начинается родина» в минути на шпионско блаженство сред група изритани от Америка руски шпиончета.
     Не, читателю, моята статия не е за това как американското ФБР е цицало парите на тия руски супермени за цели десет години и как накрая им е писнало и са си казали: «Стига вече!» Тази статия е за едно невероятно разкритие, останало почти заметено от времето, от което ще разберете не само колко дълбока е путинската тъпотия, но и истинското значение на гореспоменатата песничка.
     Тази статия е писана също така за да помогне по най-безмилостен начин за по-бързото омитане на изключително малоумния български сталинист от тоя свят, или поне истината да му извади очите. Държа много на тия две пожелания, защото в понятието «български сталинист» аз включвам цялото партийно наследство на БСП, от което българите и досега се гърчат в болезнени конвулсии и не могат да намерят своя морален курс.
     За какво по-точно става дума? Още от самото начало на тридесетте години на миналия век външните наблюдатели на новоизлюпения Съветски съюз са се питали каква е причината един болшевик като Сталин да унищожава толкова много хора, и то в огромната си маса болшевики, стари революционери от най-висш ранг, каймака на офицерския състав на Червената армия, почти целия състав на Коминтерна, висши и низши червени бюрократи, интелектуалци от всякакъв сорт и огромен брой обикновени комунисти, хора изловени буквално от улицата или вдигнати от леглата си посред нощ, болшевишки ченгета, дипломати,  военни специалисти, НКВД-исти, партийни секретари, а много често и просто който им попадне? Следвоенните цифри на жертвите в  тая кървава вакханалия се равняват с тези на жертвите от Втората Световна война!
     На Запад всички са се питали какво става в Москва и защо тоя касапин прави всъщност това, което и най-големия враг на Съветска Русия  не би могъл да си представи! Дали зад това не се е криел някакъв опит за преврат? А може би Сталин е някакъв психопат, човешки изрод или кой знае какво още човешко изчадие? Цифрите на унищожените са толкова непонятни, а методите толкова умопобъркващи, че нищо от тия предположения не е далече от истината.
     И така, каква е причината? Първо, случайно попаднах на нея, докато се ровех в делата и митарствата на най-големия съветски беглец на Запад – Александър Орлов, белоруски евреин с истинско име Лейба Лазаревич Фелдбин. Кариерата на Орлов е изключителна по своята активност в ЧК и НКВД, както и по своята старателно избягвана в Русия биография. Изобщо КГБ избягва каквато и да е по-детайлна информация, по-специално за неговата дейност на Запад, както и за бягството му в САЩ, за книгите които е оставил, и за разкритията, които е направил.
     Как така и защо, когато Орлов е все пак заклет болшевик с досие изпълнено с операции на ЧК срещу контра-революцията, бригаден генерал с редовни доклади лично пред Сталин, най-важния човек в Испанската гражданска война, по-важен от самото испанско републиканско правителство? За успешната му операция по завличане на испанското златно съкровище от 500 тона  в Москва той получава и ордена «Ленин». Това е още човека, който преди това е участвал в шпионски операции под различни имена по целия континент и лично е взимал участие в ликвидирането на отделни личности и цели движения, като анархистите и социалистите в Испания, рекрутирал е западни симпатизанти на СССР за шпионска дейност, ръководил е няколко шпионски резидентури!
     В 1938 година обаче, въпреки целия този огромен актив, той е привикан от Сталин да се върне в Москва, така както Сталин е правел със стотици други, за да ги унищожи. Но Орлов изчезва с огромни усилия и изключителни мерки за избягване на преследвачите си. След това живее в САЩ цели 15 години, преди властите изобщо да му обърнат някакво внимание.
     Изчезването му е всъщност най-големия шамар, който някой някога е удрял на Сталин. Информацията, която Орлов е държал в ръцете си, е била толкова много и толкова компрометираща, че той е успял да заплаши сталинското КГБ да бъде оставен на мира, ако не иска целия му богат опит да бъде разкрит.
     Орлов е бил изключителен късметлия – за Америка, все още щастливо егоцентрична, изключителната дейност на Орлов е само част от европейския политически миш-маш в ония години. Освен това само след една година започва Втората Световна война, която замита нормалния ход на живота за цели шест години. Едва в 1953 след смъртта на Сталин списание “Life” се сеща за него и го кани по тоя случай да напише няколко статии за палача на Съветска Русия.
     Преди 1953 обаче времената вече са други – в пълен ход е Студената война когато Сталин сменя позицията си и става най-големия враг на западните си съюзници. Тогава излиза и книгата на Орлов  «История на тайните престъпления на Сталин». Истинска сензация обаче са писмата му в «Life” – там той описва нечувани събития в болшевишка Русия, за които никой и не е подозирал. Студената война е не само в пълен ход, но Съветският съюз губи: цяла Източна Европа е вече зад телените мрежи; във Франция друг един беглец – Кравченко, подлага френската компартия на унизителен съдебен процес с огромен пропаганден ефект и червена Франция постепенно ревизира отношението си към Сталин.
     Книгата на Орлов обаче оказва много по-дълбоко впечатление на следвоенната съветска върхушка – само три години по-късно Никита Хрушчов и компанията му излиза със своя радикален анти-сталински доклад от 54 (петдесет и четири) страници пред 20 конгрес на КПСС. Най-интересното в тоя доклад е, че в него е използвана голяма част от информацията, публикувана от Орлов в книгата и статиите му.
     От тук веднага възниква въпроса защо Хрушчов и компания са решили да издевателстват с вече умрелия Сталин? Те без съмнение са могли да запазят ореола на тоя комунистически  Сатанаил за во веки веков, но са предпочели да не го правят. Без съмнение за това решение са повлияли и други фактори: във военизираната следвоенна Русия постепенно са започнали да си дават сметка за неудържимото икономическо съвземане на Западния свят и бързо ръждясващия образ на Съветска Русия.
     Основната причина обаче е друга – в книгата си Орлов излиза с най-голямата си тайна, а именно че Сталин е бил сътрудник на царската тайна полиция, известна под името  «Охрана». А вече в статията си по повод на 20 конгрес на КПСС в 1956 той казва следното: «Те са бързали с доклада, защото са се страхували, че истината може да изплува, а истината е, че сред висшия армейски състав и партийния елит вече е циркулирало под сурдинка откритието, че Сталин е бил агент на «Охрана».
     Как стига Орлов до тоя невероятен факт? Неговият сътрудник и биограф от ФБР Едуард Газур предава разказа на Орлов в своята книга «Тайно предназначение – генерал на КГБ във Федералното Бюро за Разследване». Това става по време на Испанската гражданска война, когато Орлов прекарва около един месец в една парижка болница след автомобилна катастрофа. През това време при него идва негов братовчед и приятел от детинство на име Кац Нелсон, тогавашния шеф на киевското КГБ, който полага специални усилия да намери Орлов и да му предаде за случилото се. Той му казва, че в усилията си да осъди непременно комисарите Зиновиев и Каменев, (по-късно осъдени и ликвидирани) Сталин праща един от офицерите на НКВД да търси в държавния архив възможни данни за работата на двамата като агенти на «Охрана». Така един ден този офицер попада на папка с данните на Сталин, в която той настоява да бъде назначен за определена операция и е недоволен, че за нея е назначен Малиновски. Офицерът е буквално смахнат от изненада и показва папката на близък колега. От там тя тръгва от ръка на ръка по висшия състав на НКВД, към който принадлежи  и Нелсон, приятелят на Орлов.
     Попаднала в ръцете на висши съветски генерали, папката предизвиква реакция на отвращение и не след много време генералите започват планове за свалянето на Сталин или за убийството му. Сталин обаче подочува и реагира пръв. Така се стига до не много известния таен процес срещу генералите, след който Тухачевски и други губят живота си. От там започва и вълната на поголовно прочистване на Червената армия. До края на живота си остава под съмнение и маршал Жуков като възможен заговорник  или просто осведомен за миналото на Сталин.
     Масовите унищожения, на които московския касапин подлага собствените си хора, всъщност са целели да намалят до минимум възможността за разпространение на тая невероятна информация, раздразнила циничния му гангстерски ум до степен на неконтролирана жажда за отмъщение. Но той излиза далеч извън границите на обикновен диктатор, за да влезе в предположенията за идиотизиран параноик, несравним с никого в известната история на човечеството. 
     Войната и в тоя случай  отвява встрани престъпленията на Сталин и неговото НКВД, а много от методите на тая зловеща двойка са пренесени и приложени в следвоенните години и в България, изобилстваща с негови поклонници, захласнати от сталинската «здрава ръка». Всъщност нито в една от източно-европейските страни комунизмът не е придобивал толкова силни сталински очертания. България беше най-сталинската държава в Източна Европа. Но още по-трагичното е, че тя си остана такава до голяма степен и след 20 конгрес на КПСС. Промените в България бяха само козметични, за което старателно се погрижи правешкия хитрец.
     Днес по ирония на съдбата и по волята на една сталинизирана нация България се оглавява от бивш служител на сталинизираната Държавна Сигурност, в чиято сянка прозират силуетите на потайна военна хунта. Дали някой си прави илюзии, че те са нещо повече от сталинисти? С такова наследство измъкването на страната от смъртоносната хватка на «здравата ръка» не може да бъде нито  бърз, нито лесен процес, в който нуждата от външна помощ е повече от очевидна.
     Колкото до Орлов, песничката «С чего начинается родина» придобива толкова нов смисъл за всички желаещи да си я тананикат, как мислите?

---

"С чего начинается родина" или за тъпотата на българския сталинист

Спрете некачествената дрога

      Колкото повече се забърква политическия батак у нас и от калта се изграждат нови одеозни политически фигури, толкова повече се  потвърждават поне две мои тези:
- че д-р Б. Борисов е "б" отбора на ДС= на БСП.
- че народа поголовно страда от  болест, с която знахарите - майстори на плаща и камата,  успяха да заразят всички българи - тоест   облякоха в плът внушението,  че демокрацията във всяка отделна страна  има различен вид, цвят, форма, изпълнение и съдържание, като на плебса тук се натрапиха права, които са сякаш следствие на демокрацията, а не основопалагащи за нея.
     На  българчетата бе успешно внушено, че демокрацията - това е като да псуваш наред свободно и да не ти пука за нищо. Най-хубавото на тази позиция  е, че  най-виновни за всички неблагополучия в  държава ни трябва да са само Ив.Костов, Аамет Циганина, Жан Глистосерника, " царъ" и тям подобни  плодове на перестройката у нас - все неприпознати храненици на всевластното червено гестапо.
     Колко  удобно само за проруските дюнметата и червените еничарчетата зад кулиси - героите в лошото за народа време.
     Демокрацията, байовци се основава на собствеността и всички произтичащи от качествата `и права и свободи.
     В България няма демокрация, защото няма реална капитализирана частна собственост в ръцета на народа, тъй като тя е дефакто под абсолютният контрол  на червените негодяи с помешчешки уклони и янкисаджийски мурафети. Онова, което уж е частна собственост не струва и пет пари по време на криза, каквато е сегашната, ето защо на празният търбух не му требе демокрация, а бел леб, праз лук и топла кълка.
    
      В България  властва най-уродливата форма на посткомунизма - олигархическата ченгесарска автокрация.

     Да не  говорим въобще за демокрация.


          Спрете некачествената дрога

Да си възпиташ кученца

         В една статия (http://www.svobodata.com/page.php?pid=4389&rid=154) са  посочени лансираните пет гомеми лъжи на Б. Борисов и Путин свързани с ползите за България от газопровода "Южен поток", като част от четворния шлем, който е на път да се превърне наистина в четворен член - за България.
     Всеки може да я прочете и си  направи изводите сам.
     Статията завършва с въпроса отнасящ се за бъдещето на настоящия ни Премиер: "Дали пък не подготвя неговата сделка и неговата позиция(автора има предвид кариерата на Шрьодер) и за себе си?"
  
     Определено - не!

    Той вече получи авансово всичко, което му се дължи във вид на плащания по охраната на обекните на Лукойл у нас.

     Това е корупция в особено големи размери.

     Рапона Бойко отдавна е купен, както посочих в един свой постинг (http://boristodorov56.blog.bg/politika/2009/03/02/boiko-borisov-i-vynshnata-mu-politika.298085)още преди две години.

      Как мислите, на черният му колан ли сваля шапка Путин та да му даде такъв доходоносен бизнес ? Някой може би си въобразява, че това е факт  без санкцията на Кремъл?

     С какви пари мислите се направи Герб?

 

Да си възпиташ кученца

---

Събраженията на Апостола Лъвский

 

     Няма българин, който да не признава делото и личността на безподобния Васил  Лъвский(както са го звали хората и той самия себе си) за абсолютно безспорни.
     Всички благоговеем пред подвига му.
     Сочим го за пример по повод и без.
     Гордеем се с величието му.
     Дори не си и помисляме до поставим под съмнение дори грешките му, житие-битието му, мислите му пръснати из многобройните му писма. Всеки помисъл за тяхното оспорване с основание се счита за светотатство.
     Тези дни  открих в един блог с препратка за източник във  free-bg.net една негова мисъл, която не бях срещал никъде до сега.
     Внушението в нея е доста актулна и в синхрон некои горещи политически теми в момента.

     Ето цитата от неговото писмо до Л. Каравелов: 

“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте

решили да докарате миризливият казашки бутуш в

Булгурско?

Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“
       
                                                                       

                               - В. Лъвский

---

               Моля за вашите коментари.

Начин да си вгорчиш сутрешното кафе в неделя

  

                                                       (Колаж нa Lado)        
         Публикуваха стенограмата от разговорите от срещата на Н.В. Путин и нашто Гоце Пърламанов  след съдебен процес срещу институцията. Последният  факт изисква нарочен поглед и коментар.  

         Доста въпроси предизвиква един бърз прочит, но някой да тълкува тези хипотези - възможно ли е:
- от присъствуващите(Премиер и ресорни министри) нищо да не зависи;
- да им е внушено да си мълчат;
- преговорите да се привилегия на Гоцето Парламанов,
- различен поглед на  пришпорването на Гоцето за сключването на договорите;
- да нямаме министър на външните работи;
- Гоце е резидента на руските интереси и началник на правителството, защото Серго Умното  не обелва нито дума.

    Допускат се и други тълкувания на прочита на стенограмата.

Начин да си вгорчиш сутрешното кафе в неделя

Дошляци, съветаци, цигини и откровените рубладжии

:

1

   


       Покрай  sparotok  се настроихме на историческа вълна. Четем, пишем, коментираме.Едни са тракийци автохонци, други дошляци от майната `и около Индия и т.н., а трети пък съвсем сериозно ни убеждават, че произхождат от Съветския съюз   и аз изскренно вярвам на откровенността им.
    Не съм тесен специалист, дори не съм специалист по история, но все пак попрочитам, като другите  нещичко, па не съм и без сърце - не мога да остана безучастен в титаничния спор който се води с всякъкви средства "за" и "против" всичко българско и родно.
    Това дошляците и съветаците(първите пристигнали от Индия, вторите от Съветския съюз) са интересни хора - от девет дерета вода носят в мелницата на антибългаризма за да отричат всичко,  което сериозните и независими от доктрини учени отдавна знаят - че българите просто сме наследници по кръв, дух и култура на траките. Всички аргументи оспорват, а тезите си не доказват; за всякакви славяни говорят, а в далечното ни минало не ги  намират; в лъжа и некомпетентност обвиняват, а доказаните лъжци и тенденциозни манипулатори отпреди век не обсъждат. Дейстуват си като всички семпли и обекновени  интернационалпрогресивпопулисти - и точка по въпроса!
     Тонове  словеса се леят за да ни душат с отвратителното си  отрицание и неуморното си желание да  прекъснат  естествените ни корени.  Не желаят да коментират и дума не обелват, защото не могат с аргументи  да опроворгаят съществуващите  успоредици в т.нар. Линеарно писмо 1 и 2 от надписите намирани по земите ни на възраст  6-8 000 години и  единтичността на тези артефакти на тракийската писменост  с Кирилицата. Все реалности, за които sparotok  толкова често и обширно пише.
     Тези дни около гордата инвазия у нас на червеният гестаповец Путин пък се нагледах и наслушах на нагли съветаци - българоговорящи руси, а  една вмирисана певачка се просълзи като пееше "Мать Русия"...Боже, боже...
  
      А ти, отче Паисие - обръщаш ли се в гроба?
  
      Докога ли още ще се наричаме българи?

Дошляци, съветаци, цигани и откровените рубладжии

Гласът на разума или даровете на данайците

            Декларация
на Парламентарната група на Синята коалиция
     На 13 ноември 2010 г. Владимир Путин пристига в София, за да договори участието на България в руските енергийни проекти у нас. Путин носи със себе си пакет от изисквания и условия към българската страна, скрити зад лозунгите за равноправно икономическо сътрудничество между двете страни.
     От десетилетие Москва поддържа високи вносни мита за българските стоки от леката и хранителната промишленост. Независимо от многобройните обещания на руските власти, пазарите в Русия остават затворени за българския износ.
     От българското правителство ще се поиска да подпише важни документи, обвързващи страната ни със строителството на два руски проекта “Южен поток” и АЕЦ “Белене.” За тях няма нито техникоикономическа обосновка, нито е ясно колко ще струват. Договорите окончателно ще направят страната ни придатък към експанзионистичната руска енергийна политика за десетилетия напред.
     В момент, когато Европейският съюз предлага инвестиции от 1000 млрд евро до 2020 г. за реализация на единна европейска енергийна мрежа за постигане на енергийна сигурност на общността, българското правителство реално ни превръща в “троянски кон” на Русия в Европейския съюз.
     През изминалите 15 месеца правителството на Бойко Борисов нямаше воля да започне реализацията на нито една трансгранична връзка на газопреносната ни система с Турция, Гърция и Румъния, отговори с мълчание на проектите за доставка на компресиран газ и използването на терминалите за втечнен газ в съседни държави. Това напълно обезсилва позицията ни в утрешните преговори и прави безалтернативни доставките на газ от Русия.

Парламентарната Група на Синята коалиция настоява:

•  Да се извърши технико-икономически анализ на руските проекти с ползите и вредите за страната ни;
•  Да се оповестят публично финансовите ангажименти на България и източниците на финансиране;
•  Докато не се направи оценка на икономическата изгода на проектите да не се подписват никакви ангажименти. В противен случай Бойко Борисов ще поеме дори по-големи ангажименти по необезпечени договори от Станишев.
•  Правителството да предприеме незабавни мерки за ускоряване строителството на междусистемните газови връзки със съседните страни и реализиране на проектите за доставка на компресиран и втечнен природен газ, като по този начин се осъществи реална диверсификация на доставките.

    Всяко преждевременно споразумение за реализиране на руските енергийни проекти у нас без изпълнение на горните мерки е отказ от защита на националните ни интереси.





Гласът на разума или даровете на данайците

Забранената музика през соца

Забранената музика през соца

Безсрамието на вълците

     
      (Полит-проекта на Гоцето Пърламанов - колаж на Lado)
   



     Вълкът кожата си мени - нрава не!
    Тенекето бакър не става.
    Циганин българин не става. 
   
    Един дребен набор от народни пословици ми помага да илюстрирам мисълта си относно новият политически проект на "президента"  Гоце Пърламанов, който трябва да бъде представен днес.

     Най-напред ще изразя личното си мнение е, че Гоцето е свършил за политиката, колкото и руски  петрол-рубли да налива в този си проект - изцяло в полза на чужда държава.
     Ако държавана ни беше нормална и народа  възпитан и изявяващ се с граждански дух и позиция този индивид отдавна да бе в аналите на патологично отвратителните и  всенародно презрени  исторически случаи, но не би...
     Някой забравил ли е, че персонално Гоцето е отговорен за нарушаване на ембаргото наложено от ООН над Ирак  с нефтените далавери за финансиране на БСП, когато той беше неин бос? Бяха публикувани документи, но случая се замете, защото  на червения антинатовец му бе нетактично намекнато какво може да му се случи, ако не бъде послучно маниче. Той разбра и бе, нали помните , един от най-върлите привърженици на военни бази на САЩ у нас - при това отдадени им напълно безвъзмездно. Е, хамериканците, тъпите - забравиха за случая.
    За лъжата му, че не е бил доносник на ДС и другата, че е сътрудничил безвъзмездно го знае дори от всеки  първолак . Нека знаят дечурлигата - нали трябва да се учат на добродетели и човешки достойнства.
     За магарешките му ловни истории и весели мухабети, когато имаше нацианален траур си спомняме още по- добре.
     А изчезващият архарец включен в червената книга на забранени  за  лов  видове отстрелян в далечна Средна Азия да напомням ли?
      Стонът на една певица в жълтата преса и досега не е
опроверган по никакъв начин.
      Да си спомним черешката в тортата от делата на "нашият" държавен глава - четворният шлем и енергийните проекти, които Русия ни налага като колония, а той стана техният адепт, защитник и проводник, чрез неговите правителства на двете тройни коалиции. Най-хубавото в тях е, че руския Аец  Белене ще го строят русите с наша държавна гаранция. Иначе казано - ние ще кехаме кинтите. Подарък за има-няма 12-14 милиарда, ако не и повече. Ами тръбопроводите, ами потока от юг, ами Бургас-Александропулус - все чужди келипира за наша сметка  костващи природа, суверинитет, загуба на ползи.
     Да питам ли къде отиде мантрата му "социален" президент?  Откъде има ловна пушка струваща заплатите му за един мандат; апартаментите струващи колкото заплатите на пет президенстски мандата и т.н.
     Да питам ли с какви пари е плащано на феноменално раздутия му екип на институцията  за да нагаждат в работно вече няколко години предстоящи политикански пасианси и кой покрива разходите за катунарските му обиколки по градове, села и паланки за да лобира и търгува с влияние в полза на бъдещите си политически проекти?
      Гоцето отдавна е престанал да бъде президент на българите, а се е превърнал в пряк представител и  изразител на интересите на група олигарси - едни утрепани, други недоубити, трети съдени, четвърти свинари, пети курвари, шести руски агенти, седми ... и т.н.
     
     И така с ампломб и нагла безсрамност нашто Гоце задмина африканските племенни вождове.
    
     Да не забравяме, че беше комунист, а кумънизите козината си менят, но мурафетите - никога!


     Тук поставям въпроса - ние овце ли сме или негри?

        Безсрамието на вълците

REMEMBER! ПОМНЕТЕ!

Щрихи от емоционалното пиянство на един народ

                       автор: Владимир Гаджев  

Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Студеният 10.11.1989 година дойде само три дни след една друга дата, която по задължение десетилетия наред трябваше да приемаме като свой празник - 7 ноември, т. нар. Октомврийска революция. И мнозина мръзнаха в подходите към мавзолея, размахваха попарените от сланата късни цветя и мрънкаха под носовете си  бодрячески лозунги, имитирайки възторг и благодарност на болшевишкия преврат през 1917 година в Петроград. Героично наричан Октомврийска революция. Така го и изписваха – с главна буква, която бе задължителна норма за всички комунистически събития и структури, наши или съветски. Сякаш някой зъл шегаджия бе наредил в много малък интервал, една след друга, датите на някогашния октомврийски преврат в Русия и на гръмотевичния ноемврийски преврат в България. Според нумерологията цикълът от раждането до смъртта се затваря в едно и също време на годината.

Петър Младенов, който наследи на чело на партията и държавата Тодор Живков. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Тогава, преди две десетилетия, улици, булеварди и площади бяха заляни от пяната на огромни вълни цунами, които политическото земетресение в Централна Европа запрати към югоизточния край на континента. Народната ярост, акумулирала енергия под знака на заклинанията “гласност” и “перестройка”, най-накрая задружно се освободи от страха и изби тапата на ограниченията.    Събарянето на Берлинската стена бе само следствие, но не и повод. Емоционалният градус счупи всички термометри, макар патилите и много видяли старци да клатеха глави, напомняйки ни как по същия безметежно възторжен начин сме посрещали германците от Третия райх, а след тях и руснаците. А истината бе друга – хладна, пресметлива и прицелена в бъдещето. Истината за наследството на тоталитарните режими, които предвидливо загърбиха кухата реторика на марксистко-ленинската идеология, за да се ориентират към галещия слуха звън на парите. Пазеха я за себе си посветените, които бързо и трайно подготвяха и се преориентираха в новата обстановка. За простосмъртните граждани остана тайна т. нар. икономически випуск (1985) на школата в Симеоново (защо ли им е на милиционерите да познават счетоводството?), последван от разработения и с активното участие на Александър Томов (в по-късно време познат като Сашо Апашо) Указ 56 (1987). Подготовката вътре в страната вървеше успоредно с бързи мерки за износа и легализирането на огромни суми във валута, които последвалите в началото на 90-те години смехотворни процеси наричаха “партийни пари”.
     Тайна останаха и капиталите във външнотърговските ни дружества на Запад. Както и големия брой на новосъздадените смесени дружества с капитал, осигурен от външнотърговската банка. Шепата посветени в тайните ходове си спомнят, че няколко месеца след формирането на тези дружества се обявяваше закриването им, а капиталът им се управляваше от конкретни физически лица.

Минитг на СДС 1990 г. Много от лицата на тогавашната опозиция днес са непознати и извън политиката. Отляво надясно: Стоян Ганев, Михаил Неделчев, проф. Елка Константинова, Стефан Савов (покоен), Николай Слатински, Асен Мичковски. Снимка: архив на Владимир Гаджев

. 

     В първия кабинет на Андрей Луканов тази процедура се свеждаше под гриф “строго секретно” само до определен брой чиновници срещу подпис. След запознаването им с документа, номерираният екземпляр се прибираше, отново срещу подпис. Имената на ощастливените сега попълват списъка на милионерите. Да не забравяме и решаващата роля на Държавна сигурност, която осигуряваше канали за износ, делови контакти и не на последно място – нисш офицерски кадър за новата роля на бизнесмени и банкери. Прословутите куфарчета с пачки пари бяха за тях.

     Старите, все още непожълтели снимки са запечатали мигове от емоционалната еуфория над цяла България. “Осем милиона мишлета” (помните ли тази песен?) лудуваха по булеварди и площади, обединени от антикомунистическите лозунги. Повечето от тях бяха напълно искрени. Но не липсваха и подставени клакьори, които с надежда очакваха да бъдат посветени в тайната и да получат своя дял от “партийните пари”. Първата категория хора излъчи и своята политическа върхушка – главно представители на интелигенцията и адвокати, – която познаваше ораторската реториката, но не и икономическите механизми. За дълго и тя, подобно на уличната стихия, бе увлечена в емоционални излияния, освобождавайки терена за задкулисните машинации на посветените и техните внезапно забогатели послушници. Ключовата дума, размахвана като знаме на всеки форум, бе “свобода”. Но… свободата не е разменна стока и не се дава, а съществува в латентно състояние във всеки индивид. И е въпрос на личен избор, воля за отстояване и готовност за рискове, за да се чувства човекът свободен. Дори в най-мрачните тоталитарни времена! Повечето от сдобилите се с официална свобода на 10.11.1989 година така и не разбраха как да я ползват и в крайна сметка – за какво им е тя.

Кръглата маса от страната на опозицията. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     От старите снимки добре личи как свободата още през 1990 година бе употребена за допълнително и разнопосочно сгъстяване на митологията – стара и новоизкована. Все едно дали “лява” или “дясна”. Студентите си спретнаха атрактивна стачка, в която част от ръководителите се оказаха най-банални провокатори. В Русе продължиха да протестират срещу обгазяването, дори след като семейство Чаушеску се пресели в ада. На препълнения с 40 000 души национален стадион “Васил Левски” хеликоптер спусна ефектната минижупна Лепа Брена, която трябваше да осигури на плебса така необходимото зрелище. А хлябът го раздаваха чрез благотворителни акции за бързо обедняващите граждани.
     На приема във все още съществуващото съветско посолство генерал Шарапов (посланикът, благословил свалянето на Тодор Живков) си шепнеше тайни с генерал Семерджиев (унищожил голяма част от досиетата на ДС), вече вицепрезидент на България. В първа зала на НДК току-що завърналата се след бягството си Камелия Тодорова поздравяваше публиката на английски и развален български език. След нея Силви Вартан изпя “Облаче, ле, бяло” и общува с аудиторията на най-чист български.
     Все още съществуващият мавзолей на Георги Димитров един ден осъмна с надписите “Тук ще се танцува”. Екстрасенси, баячки, гледачки и домашни духчета от всякакъв род и вид завладяха масовото съзнание. А военните започнаха да копаят дупка в търсене на първичния разум - Царичина.
    Свободно се възстановиха християнските празници, но пък злосторници откраднаха сребърния кръст, с който патриарх Максим благослови множеството на площад “Св. Александър Невски” с окуражителното “Христос воскресе”.
    На същия площад стотици поппевци и музиканти се снимаха със знака на Уинстън Чърчил “V” под заклинанието “Времето е наше”. По будките и павилионите липсваше кибрит, но това не попречи на партийния дом да пламне. И в цялата тази бързотечна залисия току-що пуснатите от специалните казарми дебеловрати момчета (борци, боксьори и каратисти без състезателни активи) заразмахваха бейзболни бухалки. По партерните и дори на по-високите етажи на големите български градове започнаха да си слагат решетки като несигурна защита срещу биячите и рекетьорите.
    REMEMBER – ПОМНЕТЕ!
     По някое време през 90-те години се появи едно солидно социологично проучване на общественото мнение в току-що отхвърлилите комунистическия ярем европейски страни. То трябваше да подреди ценностната скала на хората от “новите демокрации”, както цинично ги наричаха западноевропейските политици и бюрократи. И се оказа, забележете, че на първо място е поставена сигурността и спокойствието, на второ – гарантираната работа и достойно заплатения труд, на трето, четвърто и т. н. Свободата бе класирана чак на седмо място и то навярно от хората, които добре знаеха какво представлява тя и за какво може да послужи.

    Надеждата е най-младото поколение, току-що родено или още непоявило се на бял свят преди две десетилетия, да осъзнава добре какво е съдържанието на понятието “свобода”. И да го отглежда вътре в себе си, а не в околните обществени пространства. Като в същото време търси истината за партийния преврат на 10.11.1989 година и последвалите го събития.

                REMEMBER! ПОМНЕТЕ!

    Източник: http://e-vestnik.bg/7562

R E M E M B E R! П О М Н Е Т Е!

Постиженията на Тодор Живков?

1

    

      Бойко Борисов коментира, че не било коректно да го сравняват с партийния ръководител, управлявал България 33 години. И обясни: “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство"

   

   Евростат:
   Брутен вътрешен продукт на човек от   населението, евро, 1990 г.
             
       По думите на Бойко Борисов изглежда сякаш  толкова много е направил Тодор Живков, че дори една стотна от направеното е "огромен успех". Нека, обаче, погледнем данните.       Според Евростат, през 1990 година България е много бедна страна – около 16 пъти по-бедна от западните страни. Това ни е наследството от комунизма. Нещо въобще не се вижда успех, още по-малко огромен. Освен ако не приемем, че да постигнеш бедност е успех?!?
      По-долу – още една графика, с данни за повече страни (от 1995 година). Отново, въобще не се вижда къде е този огромен успех на Тодор Живков, след като практически няма по-бедна страна от България

      Евростат:
    Брутен вътрешен продукт на човек от населението, евро, 1995 г.
                   


                                     Източник:http://ikonomika.org/

Постиженията на Тодор Живков?

За връзки на Владимир Путин с мафията на запад се говори и пише отдавна.

Извадки от книгата "Гангстерите от Изтока" (2003) на германския разследващ журналист Юрген Рот


 
     Книгата представя връзките на Кремъл с организираната престъпност и изпирането на парите на Запад, основно чрез компании в Германия и Лихтенщайн. Опасността от руските черни пари постоянно се игнорира, предупреди авторът в интервю за сп. "Мениджър магацин" миналия септември, малко преди берлински съд да наложи забрана на книгата заради искане на компанията SPAG, която бе разследвана от германсикте власти по подозрения, че е свързана с Тамбовската престъпна групировка от Санкт Петербург и с руския президент Владимир Путин.
.............................................

                        

За връзки на Владимир Путин с мафията на запад се говори и пише отдавна.

                    6 ноември 1999

     Тази събота и премиерът на Лихтенщайн Марио Фрик чете съобщенията. "Шпигел" публикува изавдки от доклад на немското разузнаване (БНД), според който Лихтенщайн е не само рай за пране на пари...
     Същината на обвиненията: "Анонмни фондации и фирмени образувания със смесица от нелегални и легални сделки и ползвайки тесните си контакти с банки, политици и полицията гарантират на лихтейнщайнски попечители, адвокати и консултанти, че могат да предлагат на групи от организираната престъпност почти безпрепятствени финансови услуги. Тяхната клиентела се състои между другото и от латиноамерикански наркокланове, италиански мафиотски групировки и руски огранизирани кримигрупи".      Например Рудолф Ритер, един "очернен" от БНД попечител. Брат му е вицепремиер и вътрешен министър на Лихтенщайн... Малка бележка на стр. 15 от доклада на БНД: "През 1997 Хееб и Ритер са упълномощени от букурещката банка IBR (Banca Internationala a Religiior) да инвестират на борсата в Германия изпрани през IBR и получени от престъпна дейност пари и с тях да купят акции от едно акционерно дружество във Франкфурт. Става дума за SPAG, основано през 1992 немско-руско съвместно дружество със седалище във Франкфурт на Майн"...

Княжество Лихтенщайн действат заедно с колумбийски наркокартели и руската мафия.

     Заформя се скандал с криминални мрежи, свързани с германската политика. Световните агенции цитират предварително темата на броя на сп. "Шпигел". Влиятелни политици, съдии, попечители и полицейски служители в

                  11 май 2000

     Дни наред лихтенщайнската поркуратура и полицията се подготвят за този момент. В 22 часа полицаи щурмуват жилището на известния адвокат и политик Габриел Марксер и разкошния офис на попечителя Рудолф Ритер в Маурен, малка лихтенщайнска община. На външната стена все още виси голяма кръгла табела "Генерално консулство на Република Коста Рика". Тъй като Ритер не отваря доброволно, служителите нахлуват с взлом. В къщата са окачени скъпи картини... Обвинението на прокуратурата: "Подозрение в измама, образуване на престъпна организация, пране на пари и злоупотреба със служебно положение". Заедно с Ритер е арестуван и Марксер, члена на Ландтага (местния парламент) и бивш лидер на фракцията на Гражданската партия на прогреса. Брат му е бил президент на Ландтага, за когото се твърди, че е спрял някои дела за пране на пари.
     Няколко дни по-късно думата взема и Мари-Габреле Колер, която от 1992 до 1996 е юрист в голяма лихтенщайнска доверително бюро. "Ние поехме управлението върху руски престъпни групи, които планираха търговия с органи и вършиха съмнителни сделки с кръв. Договорите между ползвателите в Русия и фирмите-фантоми в Женева бяха сключени при нас... "
     Междувременно на 8 май 2000 в Москва Путин тържествено влиза в Кремъл като новия руски президент. Няколко седмици преди това, ден преди изборите на 26 март, руски вестници пишат за обвиненията в корупция срещу Путин, във връзка с поста му на втори кмет на Санкт Петербург... Твърди се, че между 1993 и 1995 общо три милиона долара са трансферирани в испански сметки. Въртележката се завърта все по-силно, появяват се нови имена: На 31 май 2000 агенция UPI съобщава: "Руски вестинк и интернет-страница публикуват история, която свързва Путин с германска фирма за недвижими имоти, чийто основател наскоро бе арестуван заради подозрения в пране на пари и връзки с организираната престъпност. Статията се позовава на материал във френския в. "Монд".
     Преди обаче да излезе материалът в "Монд", Валдимир Иванидзе, един от двамата автори на статията, ми писа следното електронно писмо: "От два месеца разследвам работата в Санкт Петербург. В. "Ведомости" обаче се отказа да публикува историята. Напуснах вестника, след като ме бяха нарочили за шпионин. Да се занимаваш с това е изключително опасно. Ще си имаш работа с бивши и все още активни агенти на КГБ, както и с Тамбовската мафия".
     На 5 юни 2000 австрийското списание "Профил" пише за деликатните връзки на Рудолф Ритер със Санкт Петербург. Под заглавие "Гешефтите на хер Путин", журналистите се питат дари Путин е съветвал една немско-руска компания във Франкфурт.
     Путин е в консултанския съвет на SPAG, докато арестуваният във Вадуц Ритер е в надзорния съвет на компанията. Смирнов, шеф на петербургската петролна компания PTK, квазимонополист на пазара на бензин в града, познава Путин още от началото на 90-те години. Семействата им прекарват заедно ваканциите на Ладожкото езеро...

          
                   2 юни 2000

     В далечна Украйна, в Киев, случващото се в Лихтенщайн предизвиква необичайна активност на най-висше политическо ниво. Късно вечерта украинският президент Леонид Кучма си приказва със шефа на разузнаването си СБУ Леонид Деркач. Двамата не подозират, че под дивана, на който седят, е скрит дигитален диктофон и от седмици записва всички разговори.
     Миколай Мелниченко, офицер от СБУ, разкрива записите, след като журналистът Григорий Гондадзе изчезва безследно през септември 2001 г., а два месеца по-късно е открит мъртъв. Зад убийството стои Кучма, макар че тогава го отрича.
      Един от записите, които Мелниченко предава на укираински депутати, съдържа гласа на Леонид Деркач, който инфорами своя началник Кучма за материал, касаещ Владимир Путин. След това Кучма разсъждава гласно, какво би могъл да предприеме с материала и какво да поиска в замяна от новоизбрания руски президент. Става ясно, че СБУ от известно време е събирала компрометиращи информации за Путин. Този път обаче на службата й излязъл късметът. И отново излизат странни връзки с Рудолф Ритер в Лихтенщайн и с Германия.

      Извадки от разговора:

Деркач: - Леонид Данилович, от немците получихме интересен материал. Значи, хванали са един...

Кучма (чете силно): -  Ритер, Рудолф Ритер

Деркач: - Да, заради тази работа, заради контрабанда на наркотици. Тук са всички документи. Те (немците - бел.ред.) са иззели документите. Тук е и Вова Путин.

Деркач: - Във всички случаи руснаците всичко това вече са го изкупили. Тук са всички документи. Сега го имаме само ние. Мисля, че Николай Парушев (шефът на руското контраразузнаване ФСБ - бел.ред.) ще дойде между 15 и 17. юни. Тука има работа за него. Да, ама ние това ще си го запазим за нас. Те ще искат историята да се скрие под килима. Ама ние ще я измъкнем, нали?

      Два дни по-късно е било решено, компрометиращият материал за Владимир Путин да се изиграе като коз в отношенията с Кремъл.
               Източник: http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/02/0202/01.htm

Да посрещнем Путин подобаващо!

 София,

„Орлов мост” – откъм бившата трамвайна линия, между парапета под орлите и парапета на тротоара от изток(над р. Перловска)

13 ноември 2 010 год.(събота) - от 09:30 - 19:00

Да посрещнем Путин подобаващо!