Хвърлям по едно око:

Посещения на блога

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Философът и нашенските измерения





Диоген.
Търсил бил човека.
С горящ факел в ръка -
вероятно да запали светлина и изгори от нея
и за да не се мъчи клетия сиромах
в безкрайните тегоби на порочния свят.
Волнодумстващ и независим от нищо местен атински чешит.
Първият вселенски жител на света и изтънчен хедонист.
Ръсел мъдрости без мярка из атинската агора -
човека на когото дори Александър Велики завидил...
Обичал да се протяга доволно на припек и навременя хубавиците в отсрещния бардак.
Дали е открил някого - информация няма.

Липсва подобен образец в наши дни.
Всички са цинични чалгици,
а не интелектуални циници.
Емблематичен е местния малоумник в града -
справка - Пловдив.
Дори паметник  му струпа признателно гражданство.
Търсил ли е нещо завалията -
почитателите му хич не знаят.
Фенер не носеше - помня го.
Държеше си онази работа 
през джоба.
И фъфлеше скудоумия. 
Мильо.

2 коментара:

  1. ДИОГЕНИАДА


    Това тук е моят живот,
    но тези тук не са моят народ…
    Това тука е моята природа,
    но тези тук не са моята порода…
    Това тук е моята планета,
    но тези тук не са моята чета…
    Това тук е моето море,
    но тези тук не са човечни мъже…
    Тези тука не са хора –
    не са на човека събора…
    Защо ли на тази Земя
    не срещнах човешка душа?...
    Търси Диоген с фенера ЧОВЕКА –
    в бъчва ще чака още няколко века!...

    ОтговорИзтриване
  2. Философията е наука за мъдростта, но на нас точно това ни куца. Колко ли време ще мине, докато тръгнем в екип нямам представа.

    ОтговорИзтриване



Коментарите са Ваша отговорност

Блогове, които следя